Определение № 433 от 02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 475/2009 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Във връзка с подадена от „В” Е. /в ликвидация/ гр. С. касационна жалба /вх. № 3655/12.05.2009 г./ срещу решението на Софийски апелативен съд, трети състав постановено на 31.03.2009 г. по гр. д. 2263/2008 г. касаторът е подал молба за спиране на изпълнението на въззивното решение, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение на СГС от 07.05.2008 г. по т. д 728/2005 г. в осъдителната част въззивният съд е отхвърлил предявеният от „Г” Е. иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдените 59656.12 лева до предявеният размер от 88 373.70 лева, като е оставил в сила първоинстаннционното решение в останалата му обжалвана част, с която е уважен иска за неустойка в размер на посочената сума ведно със законните последици. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направеното искане и с оглед данните по делото констатира следното: Съгласно чл. 282, ал. 2 ГПК, при подаване на касационната жалба жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на обжалваното решение, като е длъжен да представи надлежно обезпечение. Като взе предвид, че с платежно нареждане от 18.06.2009 г. жалбоподателят е превел по сметка на ВКС следващото се обезпечение в размер на сумата 92 688.10 лева /от които 59656.12 лева – присъдена главница и 33031.98 лева – законна лихва начислена за периода от 31.05.2005 г. до 18.06.2009 г./ настоящият състав на ВКС намира за основателно искането за спиране на изпълнението на обжалваното решение, поради което