Определение № 221 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3001/2018 г.

Производството е по чл.248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх.2021/27.02.2019 г., подадена от ответника по касационната жалба П. Л. Г., чрез адв. А. Д. за допълване на определение № 120/14.02.2019 г. по гр.дело № 3001/2018 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските, като в полза на молителя се присъдят направените разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответницата по молбата Т. Т. Г., чрез адв. В. Н. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за оставяне на молбата без разглеждане, като недопустима, тъй като молителят не е представил списък на разноските. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата намира, че същата е допустима – подадена е в едномесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 248,ал.1 ГПК и по същество е основателна по следните съображения: С определение № 120/14.02.2018 г. постановено по гр.дело № 3001/2018 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 2256/11.04.2018 г. по гр.дело № 9041/2017 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 72190/23.05.2018 г., подадена от ответницата Т. Т. Г., чрез адв.В. Н.. Със същото определение не са присъдени разноски в полза на ответника жалбата П. Г.. В производството по настоящото дело ответника по касационната жалба П. Л. Г. е подал писмен отговор, чрез адв. А. Д., с който е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е заявено искане за присъждане на направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Към писмения отговор е приложен договор за правна защита и съдействие от 29.06.2018 г., от който се установява, че ответника по касационната жалба е заплатила адвокатско възнаграждение на адв. Д. в размер на 700 лв. От приложеното на л.2 по първоинстанционното гр.дело № 16275/2016 г. на Софийски районен съд адвокатско пълномощно се установява, че ответника по касационната жалба - ищец П. Л. Г. е упълномощил адв. А. Д. да осъществява процесуално представителство по делото до приключването му във всички инстанции. Като взема предвид изложеното съдът намира, че ответника по касационната частна жалба, сега молител е упълномощил адв. А. Д. да осъществява процесуално представителство по настоящото дело в производството по чл.288 ГПК. От приложените писмени доказателства – посочения по-горе договор за правна защита и съдействие се установява, че в полза на адв.Д. молителят – ищец е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Искането за присъждане на разноски за производството по чл.288 ГПК пред ВКС е направено своевременно с отговора по касационната жалба. Следователно молбата за допълване на определението на ВКС в частта за разноските, направени от ответника по касационната жалба е основателна. Необосновани са доводите на ответницата по молбата Т. Г. за оставяне без разглеждане на молбата за изменение на определението на ВКС в частта за разноските, тъй като молителят не е представил списък на разноските. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.8 от т.решение № 6/06.11.2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В настоящият случай молителят не е представил списък на разноските, но искането е за допълване на определение на състав на ВКС по чл.288 ГПК, с което съдът не се е произнесъл по искането за разноски. С оглед на това липсата на списък за разноските на молителя за производството по чл.288 ГПК пред ВКС не е основание да се откаже допълване на определението в частта за разноските. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение