Определение № 4865 от 13.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4172/2026 г.

Подадена е молба вх. № 4388 от 25.06.2026 г., подадена от Т. И. Й., [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК на решение № 189 от 25.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 3870/2024 г.на ВКС, ІІ гр.о., като твърди противоречие на този съдебен акт с определение № 3473/02.07.2025г. по същото дело, с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и с определение № 934/30.12.2021 г. по гр.д. №665/2022 г. на Окръжен съд-Перник. Иска отмяна на неправилния съдебен акт. Ответникът по молбата Община Ковачевци оспорва допустимостта на молбата, защото посочените съдебни актове не са постановени по различни спорове. Евентуално оспорва и основателността й с мотив, че последният съдебен акт – решението на ВКС е съобразено с това, че общината не претендира права върху процесния имот, а такива претенции са заявили други лица. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: Молбата е подадена в тримесечния срок от постановяване на последния акт – решението на ВКС. Тя обаче е недопустима, защото с нея се иска отмяна на съдебни актове, постановени по един и същ спор – две определения и постановеното последно решение от различни инстанции при преценка на допустимостта на предявения иск. Тези твърдения не могат да бъдат квалифицирани като молба за отмяна по чл. 301, ал.1, т. 4 ГПК. Правната квалификация се извършва според твърденията в молбата, а не според посочения текст на закона от молителя. С молбата за отмяна е посочено основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Твърди се противоречие между три съдебни акта - решение № 189 от 25.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 3870/2024 г. ВКС, ІІ гр.о., определение № 3473/02.07.2025г. по същото дело, с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и с определение № 934/30.12.2021 г. по гр.д. №665/2022 г. на Окръжен съд-Перник. Трите акта са постановени по един и същ спор в рамките на инстанционен контрол, при преценка допустимостта на предявения иск. И трите акта са постановени по предявен от Т. И. Й. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответника община Ковачевци, че тя е собственик на поземлен имот с пл. № *** от кадастрален район ***на местността „Ц.“ в землището на [населено място], община Ковачевци, с площ от около 1000 кв. м, при описани граници. По този иск е образувано гр. д. № 870/2022г. по описа на Районен съд – Радомир. С определение № 541 от 28.09.2022г. на РС-Радомир е прекратено производството по делото, защото не е налице спор за правото на собственост на ищцата с Община Ковачевци - тя е отказала да издаде на ищцата скица и данъчна оценка за снабдяване с нот. акт по обстоятелствена проверка, но по поради това, че за имота има реституционни претенции от трети лица. РС е преценил, че това не сочи на спор за собственост с общината. С определение № 934/30.12.2021 г. по гр.д. №665/2022 г. на Окръжен съд-Перник е отменено това определение и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Постановено е решение №248 от 28.12.2023 г. по гр. д. № 870/2022 г. на Районен съд – Радомир, с което иска е уважен. С въззивно решение № 172/21.04.2024 г. по в. гр. д. № 216/2024 г. на Окръжен съд – Перник е потвърдено решението на РС. С определение № 3473/02.07.2025г. по гр.д.№ 3870/2024 г. на Върховен касационен съд, ІІ гр.о. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 172/21.04.2024 г. по в. гр. д. № 216/2024 г. на Окръжен съд – Перник. Касационната инстанция е приела, че обжалваното решение е недопустимо, защото не е установен правен интерес за ищеца от така предявения установителен иск за собственост срещу общината. С това решение на ВКС е обезсилено въззивно решение № 172/21.04.2024 г. по в. гр. д. № 216/2024 г. на Окръжен съд – Перник и потвърденото с него решение №248 от 28.12.2023 г. по гр. д. № 870/2022 г. на Районен съд – Радомир, като постановени по недопустим иск. Молителката счита, че има противоречие по смисъла на чл. 301, ал.1, т.4 ГПК между посочените две определения на Окръжен съд Перник за отмяна на определението за прекратяване и определението по чл. 288 ГПК и решението на ВКС и иска отмяната на неправилния акт, като счита, че това е решението. Отмяна на основание чл. 304, ал.1, т.4 ГПК може да се иска когато между същите страни, по същото искане и на същото основание е постановено преди това друго влязло в сила решение, което му противоречи. Този текст предполага две влезли в сила решения по същество на спора по два отделни иска, между които има субективен и обективен идентитет. Смисълът на отмяната в тази хипотеза е да се суспендира силата на присъдено нещо на неправилното решение, защото и двете имат задължителна сила между страните, с един и същ предмет са и ги обвързват еднакво, но са в противен смисъл. Затова законът предвижда отмяна на неправилното решение. В настоящия случай не е налице тази хипотеза, тъй съдебните актове, на които се иска отмяна не са постановени отделни искове, а с тях съдилища в рамките на инстанционния контрол са се произнесли по допустимостта на предявения иск. Определението, с което Пернишки окръжен съд е преценявал допустимостта на иска обвързва долната инстанция – РС, но не се ползва със сила на пресъдено нещо и не обвързва касационната инстанция относно допустимостта на иска. Касационният съд е длъжен да прецени служебно допустимостта на постановеното решение, което означава и допустимостта на предявения иск, съгласно чл. 280, ал.2, пр.2 и чл.293, ал.4, във вр. с чл. 270, ал.3 ГПК. Не създава сила на пресъдено нещо и определението по чл. 288 ГПК, с което съдът преценява само наличието на предпоставките за допускане до касация при извършване на селекцията на касационната жалба. При произнасяне по касационната жалба, след допускане на касационно обжалване, ВКС се произнася с решение, когато преценява допустимостта на обжалваното въззивно решение. Когато възивният съд не е установил недопустимостта на предявения иск, а се е произнесъл по същество, ВКС с решение обезсилва въззивното решение като недопустимо – постановено по недопустимост на иска. Това решение обвързва страните, като постановено от последната инстанция по спора. То не е с характер на определение, както неправилно приема молителката. / В този смисъл виж мотивите към т.3 и т.4 от ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС./ Следователно твърденията в молбата за отмяна не могат да се квалифицират като такава, сочещи на основането по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, което е основание тя да бъде оставена без разглеждане при преценка на допустимостта й, съгласно разясненията в ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. По изложеното, Върховен касационен съд, настоящия състав на първо гр.о.