Определение № 161 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 130/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. „ДЗИ”АД гр. С., чрез пълномощника си адв. Г от АК Б. срещу определение № 80 от 19.06.2008 г. по гр.д. № 807/2007 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба от ЗПАД”ДЗИ” гр. С., срещу решение от 10.01.2006 г. по гр.д. № 879/2005 г. на Б. окръжен съд, както и искането за спиране изпълнението на решението и е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени съображения за неговата неправилност, поради което моли, то да бъде отменено. В писмен отговор ответницата по жалбата Г. Ф. С., чрез пълномощниците си адв. Р. И. и адв. Ю. А. от АК Б., оспорва частната жалба и моли същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С. въззивно решение № 779/11.01.2006 г. на Б. окръжен съд по гр.д. № 879/2005 г. е подадена касационна жалба с вх. № 538/09.02.2006 г. от адв. Г, в качеството й на процесуален представител на „ДЗИ”АД гр. С., впоследствие уточнено фирменото наименование на търговското дружество на ЗПАД”ДЗИ” гр. С.. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена не от страната – ответник по трудовия спор – „ДЗИ”АД - Г. агенция гр. Б.,/клон на ЗПАД”ДЗИ” гр. С., а от юридическото лице З. „ДЗИ” гр. С., поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по гр.д. № 807/2007 г. по описа на съда. Обжалваното определение е неправилно. Срещу въззивно решение № 779/11.01.2006 г. на Б. окръжен съд по гр.д. № 879/2005 г. е подадена касационна жалба с вх. № 538/09.02.2006 г. от адв. Г, в качеството й на процесуален представител на „ДЗИ”АД гр. С., впоследствие уточнено фирменото наименование на търговското дружество на ЗПАД”ДЗИ” гр. С.. К. се за трудов спор като ищцата Г. Ф. С. е предявила исковете си по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ срещу ответника – „ДЗИ”АД - Г. агенция гр. Б., представляваща клон на ЗПАД”ДЗИ” гр. С.. Д., съгласно § 1, т. 1 КТ „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо обособено образувание/..../, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, т.е. ответният клон на юридическото лице ЗПАД”ДЗИ”гр. София в гр. Б. е работодател по смисъла на § 1, т. 1 КТ и правилно ищцата е насочила исковете си за защита срещу незаконно уволнение срещу него. Това не означава обаче, че търговското дружество – юридическо лице, съставна част от което е клона му в гр. Б., не може да бъде страна по спора. Напротив, същото в конкретния трудов спор разполага с правата на клона си в производството по делото, в т.ч. и с процесуалната възможност да депозира жалби срещу съдебните актове. Това е така, тъй като съответният резултат по спора ще рефлектира в неговия патримониум като юридическо лице, съставна част от което е клонът му в гр. Б., именован – „ДЗИ”АД Г. агенция Б. По изложените съображения, определение № 80 от 19.06.2008 г. по гр.д. № 807/2007 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба от ЗПАД”ДЗИ” гр. С., срещу решение от 10.01.2006 г. по гр.д. № 879/2005 г. на Б. окръжен съд, както и искането за спиране изпълнението на решението и е прекратено производството по делото, следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по касационната жалба, на основание действащата разпоредба на § 2, ал. 4 ПЗР на ГПК/2007 г./, вр. с чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК/отм./. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,