Решение № 1283 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6043/2025 г.

Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на К. Д. К. от гр. Ямбол за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в мотивите на Решение № 12518/05.12.2025 г., постановено по адм. дело № 6043/2025 г. по описа на Върховен административен съд. Молителят излага твърдения, че реално е бил вписан в Търговския регистър като изпълнителен директор на „Кимко“ АД от 17.03.1999 г. до 14.08.2003 г., като това се установява от регистрационните данни, учредителните актове и приетите по делото доказателства, включително ревизионни записи, трудов договор и декларации. Посочва се, че съдът е допуснал ОФГ, като се е позовал на непроверена или неправилно тълкувана информация от ТР, в противоречие с доказателствата по делото и собствените му мотиви на други места. Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ – Ямбол, чрез гл. юрисконсулт С. Михова оспорва молбата като неоснователна. Така направеното искане е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд неведнъж се е произнасял, че очевидната фактическа грешка представлява несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в съдържанието на решението. Това несъответствие може да се дължи на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Практическият израз на това обяснение е, че фактическа грешка в съдебното решение е налице, само когато има противоречие между приетото в мотивите и постановеното в диспозитива. За да е налице основание за поправка на очевидна фактическа грешка, следва не просто да е налице неточност, а неточност, която не позволява да се разбере действителната воля на съда или неточност, която води до разминаване между мотивите и диспозитива на съдебния акт. При постановяване на мотивите на Решение № 12518/05.12.2025 г. по адм. дело № 6043/2025 г., Върховният административен съд е извършил цялостна преценка на събраните по делото доказателства и на относимите правни норми, въз основа на които е формирал изводите си относно липсата на доказано възникване и упражняване на осигурителна трудова дейност през процесния период. Доводите, наведени в молбата по чл. 175 АПК, не сочат на наличие на очевидна фактическа грешка по смисъла на закона, тъй като не е налице несъответствие между формираната вътрешна воля на съда и нейното външно обективиране в съдържанието на съдебния акт. Така мотивиран и на основание чл. 175, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,