Определение № 5960 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5134/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217 ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на В. П. Д. от [населено място] и Е. П. П. от гр. София, приподписана от процесуалния им представител адв. Филипов, против определение № 10198 от 24.03.2025г. по адм.д. № 3076/2025г. по описа на Административен съд София – град, с което е оставено без уважение искането им за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнението на Заповед № САГ25 - РА – 30 - 016 от 28.01.2025г. на временно изпълняващия длъжността /вр.и.д./ главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 195 ал. 5 във връзка с ал. 1 и чл. 196 ал. 3 и ал. 5 ЗУТ е наредено премахването на строеж „селскостопанска сграда“, намираща се в ПИ идентификатор № 12084.2700.626 по КК на [населено място], попадаща в уличната регулация от о.т. 147а – о.т. 147б по действащия подробен устройствен план за м. „[населено място]“, като неподходящ по местонахождение. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че селскостопанската сграда е изградена законно и със строителни книжа и посочва, че предварителното й премахване ще им причини значителни вреди. Навежда съображения, че предварителното изпълнение, при което ще бъде премахнат строежа, ще попречи на извършването на експертиза, която може да установи, че строежът подлежи на ремонт, а не на премахване. Иска определението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се спира предварителното изпълнение. Ответникът вр.и.д. главен архитект на СО, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от страни, адресати на оспореното определение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АССГ е приел, че в чл. 217 ал. 1 т. 9 от ЗУТ е посочено, че жалбите не спират изпълнението на заповедите по чл. 195 и 196 от ЗУТ, като правомощието на съда по чл. 217 ал. 2 от ЗУТ да спре предварителното изпълнение може да бъде упражнено само при условие, че то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда – чл. 166 ал. 4 вр. ал. 2 от АПК. Приел е, че доказването на възможността заповедта да породи вреди, както и тяхното индивидуализиране, е в тежест на жалбоподателите, тъй като в хипотезата на допуснато по силата на закона предварително изпълнение, предпоставките по чл. 60 ал. 1 от АПК се предполагат. Приел е, че в настоящия случай жалбоподателите не са доказали, че от предварителното изпълнение за тях ще настъпят значителни или труднопоправими вреди, като въобще не са посочили какви вреди и в какъв размер ще настъпят. Приел е, че не са и представени доказателства за евентуално настъпване на значителна и труднопоправима вреда. Определението е правилно. Процесната заповед е издадена на основание чл. 195 ал. 5 във връзка с ал. 1 ЗУТ, предвид което предварителното й изпълнение е допуснато по силата на закона с оглед разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ. Законът за устройство на територията не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението административния акт, поради което по силата на препращащата норма на чл. 213, ал. 1 ЗУТ е приложима нормата на чл. 166 ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, както правилно е приел съдът. Посочените разпоредби допускат спиране на предварителното изпълнение при обоснована от адресата възможност за настъпване на значителна или труднопоправима вреда в резултат на предварителното изпълнение. В тежест на оспорващия е да докаже възможността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта. В конкретния случай правилно съдът е приел, че не са наведени твърдения за вероятност от настъпване на труднопоправима или значителна вреда, както и че доказателства в тази връзка не са представени. Такива доказателства не са представени и пред настоящата инстанция. Действително може да се приеме по житейска логика, че с премахването на стопанската сграда за адресата на заповедта ще последва вреда, но това не е достатъчно основание за спиране, тъй като законът иска тази вреда да е значителна и труднопоправима. Не се доказава, че съответно вредата би била значителна, както и труднопоправима, тъй като се касае за стопанска сграда. Правилен е и извода на съда, че при допускане по силата на закона предварително изпълнение, законодателят презюмира наличието на предпоставките по чл. 60 ал. 1 от АПК между които е поставен общественият интерес. Неоснователно е възражението, че с премахването на сградата ще бъде препятствано извършването на съдебно – техническа експертиза, която би могла да установи, че стопанската сграда подлежи на ремонт, а не на премахване. Това е така, тъй като в случая не е наредено премахването на стопанската сграда, поради това, че е застрашена от самосрутване или поради това, че е в лошо състояние, което да подлежи на ремонт, а заповедта е издадена, поради това, че сградата е неподходяща по местонахождение, като попадаща в рамките на предвидена по регулационния план улица, като е видно и че частта от имота на жалбоподателите, в която попада сградата е отчуждена именно за улица. Т.е. неотносимо в случая е състоянието на сградата, а местоположението й е безспорно установено по представените по делото скици. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,