Определение № 685 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3804/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на М. И. Д., чрез адв. Ж. Б., срещу решение № 117/26.06.2025г. по в. гр. д. №63/2025г. по описа на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение да отхвърляне на предявените от касатора срещу Прокуратурата на Р България искове по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за имуществени вреди от повдигнати и поддържани обвинения през 1996г. и 1998г. за престъпления по чл.214 НК – изнудване, по чл. 323 НК – самоуправство, по чл.144, ал.1 НК – закана и по чл. 194 НК – кражба. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани няколко въпроса / № 1, 2, 3, 5 и 10/, които касаят възможността да се ангажира обезщетителната отговорност на държавата по реда на чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ в случаите, когато срещу ищеца не е било образувано наказателно производство и той не е имал процесуалното качество обвиняем. Пред ОСГК на ВКС е образувано тълкувателно дело № 2/2025 г. за приемане на тълкувателно решение по следния материалноправен въпрос: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“ Отговорът на цитирания въпрос, който по същество се поставя и от касатора, е включен в предмета на обжалваното въззивно решение и от значение за постановения резултат. Ето защо и по аргумент от чл. 292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение, след което съставът на ВКС ще се произнесе по реда на чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, съдът