Определение № 60219 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2561/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ищеца Н. С. за допълване на постановеното по делото касационно решение. Ответникът „Индиго“ ООД не изразява становище. Молбата е допустима като подадена в едномесечен срок от постановяването на решението по делото, а разгледана по същество е основателна. С касационното решение, след частично обезсилване, респ. отмяна и потвърждаване на въззивното решение в съответните му части, като краен резултат са уважени предявените от ищеца искове по чл. 124 ГПК за установяване на нищожност на решения на ОС на ответното дружество от 25.01.2016 г. (частично) и от 04.11.2016 г., във връзка с което са оставени без разглеждане евентуалните искове по чл. 74 ТЗ. В останалата част като краен резултат е отхвърлен искът по чл. 26 ЗЗД за установяване на нищожност на пълномощно и е прекратено поради недопустимост производството по иска по чл. 124 ГПК за установяване на нищожност на останалите решения на ОС от 25.01.2016 г. С оглед този краен изход на спора и предвид неоценяемия характер на исковете съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на 60 % от направените разноски. Претенции за разноски ищецът е предявил своевременно и пред трите инстанции със съответните списъци по чл. 80 ГПК и приложени писмени доказателства. Поради това на същия следва да се присъдят разноски, както следва: за първоинстанционното производство – 1422 лв., за въззивното производство – 816 лв. и за касационното производство – 1620 лв. С тези мотиви съдът