Определение № 4719 от 21.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3162/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. С молба вх. № 2820-2878/08.07.2024 година В. П. Г. е поискала да бъде спряно предварителното изпълнение на въззивното решение № 148/04.06.2024 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 114/2024 година, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 5/05.01.2024 година на Районен съд Монтана, първи състав, постановено по гр. д. № 849/2023 година, с което В. П. Г. и П. Г. Д. са осъдени да предадат на А. Д. А. владението на ПИ с идентификатор по КККР на [населено място] с площ от .00 м 2 с административен адрес [населено място], [улица], с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване-за ниско застрояване, с номер по предходен план, кв., парцел, при съседи: ПИ с идентификатори, заедно с построените в имота-1.) еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор с площ от 00 м 2 и 2.) постройка на допълващо застрояване с идентификатор с площ от .00 м 2. Въззивното решение е било връчено В. П. Г. на 13.06.2024 година, като е обжалвано от нея с касационна жалба с вх. № 2818-2876/08.07.2024 година. С оглед на това касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен срок, поради което въззивното решение на Окръжен съд Монтана не е влязло в сила и може да бъде спряно по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. Спирането по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК е приложимо по отношение на въззивните решения, които подлежат на предварително изпълнение по силата на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК. В конкретния случай решение № 148/04.06.2024 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 114/2024 година подлежи на предварително изпълнение, поради което е налице първата предпоставка за допускане на исканото спиране. Същото обаче се допуска само след предоставянето на надлежно обезпечение от страна на касатора, което при парични вземания е в размер на присъдената сума-чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а при исковете за вещни права е в размер на данъчната оценка на имота-чл. 282, ал. 2, т. 2 от ГПК. В случая решението, чието спиране се иска е по иск за вещно право от ГПК, поради което размерът на обезпечението следва да се определи по реда на чл. 282, ал. 2, т. 2 от ГПК, като с оглед на представената по делото данъчна оценка този размер е 29 996.80 лева. Тъй като В. П. Г. не е представила доказателства за предоставено от нея надлежно обезпечение, поради което трябва да й бъдат дадени указания за това с разпореждане № 144/20.08.2024 година съдът е определил на същата едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе обезпечение по чл. 282, ал. 2 от ГПК в размер на 29 996.50.00 лева по сметката за обезпечения на ВКС и да представи доказателства за това. Молителката е била уведомена за дадените указания на 04.09.2024 година, като в определения срок гаранцията не е внесена. Предназначението на гаранцията е да обезщети другата страна за евентуално претърпените от нея вследствие на допуснатото спиране на изпълнението на решението вреди, в случай че касационната жалба се окаже неоснователна. Затова съгласно чл. 282, ал. 2, изр. 2 от ГПК внасянето на гаранцията е предвидено като задължителна предпоставка за допускане на спирането. Тъй като в определения от съда срок не са представени доказателства за внесена гаранция молбата за спиране на предварителното изпълнение на въззивното решение № 148/04.06.2024 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. № 114/2024 година следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия