Определение № 4964 от 31.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4060/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. срещу определение № 3184 от 21.06.2024 г. по гр.д.№ 745 от 2024 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, II г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на Р. Д. Д. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на влязло в сила решение № 1246 от 04.11.2021 г. по гр.д.№ 3536 от 2021 г. на Плевенския районен съд, потвърдено с неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение № 49 от 22.02.2022 г. по в.гр.д. № 970 от 2011 г. на Плевенския окръжен съд. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли неговата отмяна. Ответницата по частната жалба Н. С. И. не взема становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на състав на ВКС, който подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение по следните съображения: Съгласно приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл.303, ал.1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателно посочените основания по чл. 303, ал.1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Недопустима е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата за отмяна са развити подробни оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, но не са изложени факти и обстоятелства, които да могат да бъдат подведени под посочените от молителката основания за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК: На първо място, в молбата за отмяна не се твърди молителката да е открила нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за делото. Действително, към молбата за отмяна са представени писмени документи, които обаче не са нови: една част от тях са били представени и приети като доказателства по делото в първоинстанционното и въззивно производства и са обсъдени от съда в решението, чиято отмяна се иска; друга част са били представени по предходно дело, образувано по молба за отмяна на Р. Д. /гр.д.№ 706 от 2023 г. на ВКС, ГК, второ г.о./. В молбата за отмяна, по която е образувано гр.д.№ 745 от 2024 г., не се сочат новоузнати от Р. Д. обстоятелства и доказващи ги нови писмени доказателства. На второ място, в молбата за отмяна няма твърдение за установяване по надлежния ред на неистиност на показанията на разпитания по делото свидетел С. И.. Твърди се, че показанията на свидетеля И. били неистински, но не и че неистинността на тези свидетелски показания е установена по надлежния ред: с присъда по наказателно дело или с решение по чл.124, ал.5 ГПК. Поради гореизложеното правилно е и като такова следва да бъде потвърдено определение № 3184 от 21.06.2024 г. по гр.д.№ 745 от 2024 г. на Върховния касационен съд, ГК, II г.о., с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение