Определение № 292 от 08.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2385/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на М. Д. И., [населено място], срещу определение №395 от 19.11.2012 г. по гр. дело №912/2012 г. на Софийския окръжен съд, с което е върната частната и жалба срещу определение №3465 от 30.08.2012 г. по гр. дело №972/2012 г. на Ботевградския районен съд. Подадена е и молба за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното определение. Ответникът Г. Н. Н., [населено място], оспорва жалбата. В обжалваното определение е посочено, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е просрочена. Тя е подадена на 05.10.2012 г., а препис от определението е връчен на процесуалния представител на жалбоподателката на 24.09.2012 г. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Препис от определение №3465 от 30.08.2012 г. по гр. дело №972/2012 г. на Ботевградския районен съд е връчен на процесуалния представител на жалбоподателката адвокат М. С. на 24.09.2012 г. Според разпоредбата на чл.45, изр.2 ГПК връчването на представител се смята за лично връчване. Срокът за обжалване на определението по чл.275, ал.1 ГПК е едноседмичен. Този законов срок е изтекъл на 01.10.2012 г. /понеделник/. Частната жалба е подадена по пощата на 05.10.2012 г. Срокът за подаване на частна жалба е преклузивен, поради което с изтичането му е погасено правото на обжалване на М. Д. И.. Ето защо правилно частната жалба е върната като просрочена. Съобразно изхода на спора на ответника по частната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени. Молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие. Оттук следва, че компетентен да разгледа молбата за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на първоинстанционното определение е Ботевградския районен съд, на който следва да се изпрати делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.