Определение № 1 от 02.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4589/2017 г.

Образувано е по частна жалба на П. Х. Н. - У. срещу определение № 275 от 31.08.2017 г., постановено по гр. д. № 2090 /2016 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на П. Х. Н. - У. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 29 от 16.09.1996 г. по гр. дело № 1572 /1988 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение от 10.04.1997 г. по гр. дело № 5368 /1996 г. на Софийски градски съд в частта му, с която срещу П. Х. Н. е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС за апартамент в [населено място].[жк], [жилищен адрес] етаж първи, с номер 3 (на апартамента). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Насрещните страни И. Н. М. и Л. И. М. в писмен отговор оспорват частната жалба. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел следното: По отношение на допустимостта на молбата е от значение приетото с т.8 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС, че е недопустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), подадена при действието на ГПК (ДВ бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.), ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл.232,ал.1 ГПК (отм.). Двете решения са влезли в сила при действието на ГПК от 1952 г. (отм.). Решението на Софийски районен съд по гр. дело № 1572 /1988 г. е влязло в сила на 10.07.1997 г., когато е обявено решението по гр. дело № 5368 /1997 г. на Софийски градски съд в срочната книга на съда. Молбата за отмяна е подадена на 05.02.2016 г. Съпоставена с датата, на която са влезли в сила решенията, чиято отмяна се иска - 10.07.1997 г. сочи, че едногодишният преклузивен срок по чл.232,ал.1 ГПК (отм.) е изтекъл до влизане в сила на действащия ГПК (в сила) от 01.03.2008 г. и съобразно цитираната съдебна практика е преклудирано правото на отмяна. Молбата за отмяна, макар да е подадена при действието на ГПК от 2007 г., при изтекъл преклузивен едногодишен срок до влизането на закона в сила, следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият състав намира частната жалба за основателна поради следното: Настоящият състав намира за основателен доводът, че приетото в т.8 от посоченото ТР № 7 /2017 г. е неотносимо към настоящия случай поради следното: В обжалваното определение не е посочено кое е твърдяното от молителката ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Молбата за отмяна е подадена с вх. № 1016997 / 05.02.2016 г. (на СРС) Видно от молбата за отмяна като такова ново обстоятелство е посочено съдебно решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр.д. № 710 /2015 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е отменено решение на СГС по възз. гр.д. № 17335 /2013 г., и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени искове на И. Н. М. и Л. И. М. срещу молителя (П. Н. - У.) 1) с правно основани чл.42,б.”в” ЗН за установяване на нищожност на саморъчно завещание от С. И. И. в полза на молителя от 02.02.1986 г. за апартамента, който е предмет на решението, чиято отмяна се иска и 2) с правно основание чл.97,ал.1 ГПК (отм.) – положителен установителен иск за собственост за същия апартамент. Твърденията в молбата за отмяна са за това, че на съда, постановил решението през 1988 г., не му е било известно обстоятелството, установено със сила на пресъдено нещо (с решението на ВКС от 20 15 г.), че П. Н. - У. (молителят) е собственик на процесния апартамент по силата на завещателно разпореждане, поради което е приел в решението, чиято отмяна се иска, че завещанието е нищожно. При тези твърдения (че новото обстоятелство или новото писмено доказателство за него е възникнало на 10.11.2015 г.), следва да се приеме, че молбата за отмяна, която е подадена на 05.02.2016 г., е подадена преди да изтече тримесечният срок, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 ГПК и преди да изтече едногодишният срок, предвиден в чл.232 ГПК от 1952 г. (отм.). (Същото се отнася и до основанието по чл.305,ал.1,т.4 ГПК (и т.5 от цитираното ТР), ако бъде прието, че наведените твърдения са за това основание). Поради което е основателен доводът, че приетото в т.8 от посоченото ТР № 7 /2017 г. разрешение е неприложимо в случая. Изводът е, че молбата за отмяна е подадена в срок, поради което частната жалба е основателна и молбата за отмяна следва да бъде разгледана по същество, затова обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на състава на ВКС, на който делото е разпределено, за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното настоящият състав