Определение № 50041 от 23.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1991/2022 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от „Копие“ ЕАД, чрез адв.А.Т. за изменение на постановеното по делото решение №50120 от 07.12.2023г. в частта за разноските чрез намаляване на размера на държавната такса, определен от първоинстанционния и въззивния съд. Молителят твърди, че след постановяване на касационното решение е останал задължен за плащане на държавна такса в размер от 467 390 лева за първоинстанционното производство и 373 912 лева за въззивното производство, като тези такси са неправилно определени и следва да бъдат намалени до сумите 93 478 лева за първа инстанция и 46 739 лева за въззивната инстанция. Поддържа тезата, че като е обжалвал първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, е обжалвал и в частта за разноските, поради което ВКС дължи произнасяне. Ответникът по молбата „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ намира искането за основателно. Синдикът на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ не взема становище. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледано по същество искането е неоснователно. С постановеното по делото определение по чл.288 ГПК съдът допуска касационно обжалване на решение №123 от 23.02.2022г., постановено по в.т.д. №701/2021г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение №900450/26.03.2021г., постановено по т.д. №80/2020г. по описа на Окръжен съд- Благоевград в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.694, ал.2 ТЗ искове за установяване съществуването на вземанията на кредитора „Копие“ ЕАД срещу длъжника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ за сумата 5 700 000 лева - неустойка на основание чл.9, ал.6, вр. чл.9, ал.3 от договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015г., дължима при разваляне на договора, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, като не допуска касационно обжалване на решението в останалата обжалвана част с касационните жалби от синдика на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ и от „Копие“ ЕАД, т.е. в частта, с която по реда на чл.694, ал.2 ТЗ е прието за установено съществуването на вземане на кредитора „Копие“ ЕАД срещу длъжника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ в размер на 2 000 000 лева - подлежаща на връщане сума поради отпаднало основание, представляваща част от цената на акции, издължена от „Копие“ ЕАД до датата на разваляне на договор за покупко-продажба на акции от 27.02.2015г., с привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, както и в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.694, ал.2 ТЗ искове за установяване съществуването на вземанията на „Копие“ ЕАД срещу длъжника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ за сумата 4 673 900 лева - неустойка на основание чл.3, изр.второ от споразумение от 14.09.2015г. и сумата 4 673 900 лева - неустойка на основание чл.4, ал.2 от същото споразумение, както и в частта, касаеща поредността за удовлетворяването им. С решение №50120 от 07.12.2023г., постановено по настоящото дело, е отменено решение №123 от 23.02.2022г., постановено по в.т.д. №701/2021г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение №900450/26.03.2021г., постановено по т.д. №80/2020г. по описа на Окръжен съд- Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.694, ал.2 ТЗ иск за установяване съществуването на вземане на „Копие“ ЕАД срещу длъжника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ за сумата 5 700 000 лева- неустойка на основание чл.9, ал.6 от договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015г., дължима при разваляне на договора, с поредност за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ и е осъден ищецът „Копие“ ЕАД да плати държавна такса над сумата 467 390 лева за първоинстанционното производство, както и в частта, с която е осъден въззивника „Копие“ ЕАД да плати държавна такса над сумата 373 912 лева за въззивното производство, като вместо това е прието за установено, на основание чл.694, ал.2 ТЗ, съществуването на вземане на „Копие“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] срещу „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/, ЕИК[ЕИК] за сумата 5 700 000 лева - неустойка на основание чл.92 ЗЗД, вр. чл.9, ал.6, вр. чл.9, ал.3 от договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015г., дължима при разваляне на договора, с поредност за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ- като обезпечено със залог върху 18 504 340 обикновени налични поименни акции с право на глас, всяка от тях с номинална стойност от 1 лев, представляващи 100 % от капитала на „Топлофикация Петрич“ ЕАД. Осъдено е на основание чл.694, ал.7 ТЗ, „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/, ЕИК[ЕИК] да плати за сметка на масата на несъстоятелността по сметка на ВКС държавна такса в размер на 114 000 лева за първоинстанционното производство, 57 000 лева за въззивното производство и 57 500 лева за касационното производство. За да отмени въззивното решение в частта, с която е осъден ищецът „Копие“ ЕАД да плати държавна такса над сумата 467 390 лева за първоинстанционното производство, както и в частта, с която е осъден въззивникът „Копие“ ЕАД да плати държавна такса над сумата 373 912 лева за въззивното производство, ВКС излага мотиви, че преценката относно размера на дължимите разноски /държавна такса/ за първоинстанционното и въззивното производство е направена с оглед изхода на спора /намалени са пропорционално предвид частичната отмяна на отхвърлителното решение и уважаване на една от исковите претенции за сумата 5 700 000 лева/. С оглед изложеното, ВКС намира, че искането за намаляване на присъдените държавни такси за първоинстанционното и въззивното производство, тъй като са неправилно определени, е неоснователно. Въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.694, ал.2 ТЗ искове за установяване съществуването на вземанията на „Копие“ ЕАД срещу длъжника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ за сумата 4 673 900 лева - неустойка на основание чл.3, изр.второ от споразумение от 14.09.2015г. и сумата 4 673 900 лева - неустойка на основание чл.4, ал.2 от същото споразумение, както и в частта, касаеща поредността за удовлетворяването им, респ. и в съответна част на присъдените разноски, вкл. държавна такса по реда на чл.694, ал.7 ТЗ, не е допуснато до касация и е влязло в сила. ВКС е компетентен да се произнесе по отговорността за разноски само в допуснатата до касация част на въззивното решение, като ги присъди или отмени присъдените разноски при съобразяване с изхода на спора. В случая, като резултат от изхода на спора по иска за сумата 5 700 000 лева, са отменени изцяло присъдените от първата и въззивната инстанция държавни такси за тази претенция, разгледана от касационната инстанция като инстанция по съществото на спора, респективно дължимата държавна такса за всички инстанции е определена от ВКС по реда на чл.694, ал.7 ТЗ /върху една четвърт от вземането/ и е присъдена за сметка на масата на несъстоятелността на ответника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/. С оглед твърденията на молителя „Копие“ ЕАД за неправилно определена от първоинстанционния и от въззивния съд държавна такса, която е изчислена за исковете, по отношение на които не е допуснато касационнно обжалване, е налице възможността заинтересованата страна да поиска от съответния съд връщане на недължимо платена/надвнесена държавна такса, като при отказ определението би подлежало на инстанционен контрол /т.10 от ТР №5/2015 от 12.07.2018г., т.д. №5/2015г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение