Определение № 989 от 01.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 1322/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ЗАД „Алианц България“, чрез адв. К. Г., за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело Решение № 75 от 10.03.2026г. в частта за разноските, в която дружеството е осъдено да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 600 лв., равностойни на 818,07 евро, на основание чл.78, ал.6 ГПК. По съображения, че обжалваемият интерес е 40 000 лв., а не 80 000 лв., дължимата държавна такса от 2% възлиза на 800 лв., или 409.03 евро, в който смисъл е молбата за изменение на акта в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Преценката за размера на дължимата държавна такса е направена не върху обжалваемия от ищцата интерес от 40 000 лв., представляващ разликата над 40 000 лв. до 80 000 лв., за която въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на първата инстанция по предявен иск по чл.432 КЗ, а на база уважената част от касационната жалба на същата за сумата от 20 000 лв. Тъй като ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса, за допълнително присъдения й с решението на ВКС размер на обезщетението от 20 000 лв., се дължи държавна такса за всички инстанции, а именно – 4 % за първоинстанционното производство, или 800 лв., и по 2 % за въззивното и касационно – производство, т.е. по 400 лв., или общо 1 600 лв. С оглед изхода от спора и правилото на чл.78, ал.6 ГПК държавната такса е възложена в тежест на ответника по делото ЗАД „Алианц България“. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС