Определение № 909 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 107/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Вълев, изтърпяващ наказание се в затвора в [населено място], против разпореждане от 08.12.2023 г. на председателя на Трето отделение на Върховния административен съд (ВАС), постановено по вх. № 9623 от 29.06.2023 г., с което е оставено без разглеждане искането му за освобождаване от държавна такса за разглеждане на частна жалба с вх. № 9623/29.06.2023 г. по описа на ВАС от Г. Вълев срещу определение № 6399/14.06.2023 г., постановено по адм. дело № 5622/2023 г. на ВАС и е върната частната жалба на подателя й срещу определение № 6399/14.06.2023 г., постановено по адм. дело № 5622/2023 г. на ВАС. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно и претендира неговата отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия съобрази, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК,с оглед на което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следното: От данните по делото се установява, че Г. Вълев е подал „частна жалба“, обективираща в себе си искане по реда на чл. 237 и сл. от АПК за отмяна на неподлежащо на обжалване определение №6399 от 14.06.2023 г. по адм. дело № 5622/2023 г. на ВАС, с което е оставено в сила разпореждане от 09.05.2023г. по адм. дело № 351/2022г. на Административен съд – Враца, с което е върнато искането му за отмяна на необжалваемо определение № 268 от 10.06.2022г. по адм. дело № 351/2022г. на Административен съд- Враца. С влязло в сила разпореждане от 07.08.2023г. по вх. № 9623 от 29.06.2023г. по описа на ВАС, Председателят на Трето отделение е оставил без уважение искането на Г. Вълев за освобождаване от заплащане на държавна такса, дължима за искането за отмяна на горепосоченото Определение № 6399/ 14.06.2023г. по адм. дело № 5622/2023г. На 23.11.2023г. по същия входящ номер е постановено разпореждане от Председателя на Трето отделение, с което производството е оставено без движение, като са дадени указания в 7- дневен срок от съобщението Вълев да внесе сумата от 30 лв. държавна такса и представи документ за това. Съобщението за разпореждането е връчено на лицето на 28.11.2023г., като в срока за изпълнение на указанията Вълев е депозирал ново искане за освобождаване от държавна такса за разглеждане на искане с вх. № 9623/29.06.2023г. На 08.12.2023г. е постановено обжалваното разпореждане, с което след като е съобразено, че по искането за освобождаване от държавна такса е постановено влязло в сила разпореждане, както и, че в рамките на законоустановения срок указаните нередовности не са отстранени, искането на Г. Вълев за освобождаване от държавна такса е оставено без разглеждане, а частна жалба с вх. № 9623/29.06.2023г. по описа на ВАС е върната. Така постановеното разпореждане е правилно. Законосъобразно с атакувания съдебен акт е оставено без разглеждане искането на Г. Вълев за освобождаване от внасяне на държавна такса за разглеждане на т.н. „частната жалба“, съдържаща на практика искане за отмяна на определение № 6399/14.06.2023 г., постановено по адм. дело № 5622/2023 г. на ВАС, тричленен състав на Трето отделение. След като е налице изричен акт, с който е оставено без уважение искането на Г. Вълев за освобождаване от държавна такса по депозираното искане за отмяна, то недопустимо е отново вместо изпълнение указанията на председателя на Трето отделение на ВАС за внасянето й, да се претендира повторно освобождаване от внасяне на същата държавна такса. При горната фактическа установеност правилно е върната и т.н. „частна жалба“ поради неотстраняване на констатираните и указани нередовности в рамките на законоустановения 7- дневен преклузивен срок. Внасяне на дължимата на основание чл. 242а АПК държавна такса в размер на 30 лева е следвало да бъде извършено до 05.12.2023г. – работен ден и след като това не е сторено, то законосъобразно с обжалваното разпореждане искането за отмяна / озаглавено „ частна жалба“/ е върнато на основание чл. 241 във вр. с чл. 213, т.3 и чл. 213а, ал.1 АПК. Достигайки до този извод, Председателят на Трето отделение е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия