Определение № 200 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Л. П. К. и К. Г. К. за присъждане на сторените от тях разноски по настоящото дело, образувано по тяхна частна касационна жалба срещу определение на първата инстанция по чл.248 ГПК, както и на разноските, които са направили за основното производство, по което е бил уважен предявеният срещу тях иск за собственост на недвижим имот. Ответниците Елинка С. М. и Д. В. М. не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата е подадена в законния едномесечен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. По подадената от Л. К. и К. К. частна касационна жалба съставът на ВКС се е произнесъл с определение № 96 от 31.05.2018 г. по настоящото дело. В него изрично е посочено, че с оглед спецификите на делото, разноските по него следва да останат за страните така, както са ги направили. По тази причина частната касационна жалба е уважена и жалбоподателите са освободени от разноските, които са били осъдени да заплатят за основното производство по предявения срещу тях иск за собственост. По същите съображения те нямат право да претендират разноски за това производство, както и разноски за частното производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,