Определение № 4293 от 08.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3122/2026 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молбa вх. № 421694 от 29.12.2025 г., подадена от В. З. М., чрез адв. А. Г., за отмяна на влязло в сила решение № 21648 от 26.11.2025 г., постановено по гр. д. № 39231/2025 г. по описа на Софийски районен съд, с което е изменена издръжката на малолетната С. В. М., [дата на раждане], от 400 на 490 лева месечно, считано от 02.07.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/, на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК. Молителят се позовава на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по молбата С. В. М., действаща чрез своята майка Г. Г. П., в писмен отговор, подаден чрез адв. Я. А., оспорва молбата за отмяна, като недопустима и неоснователна, по изложени съображения. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед данните по делото намира, че подадената молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, неподлежащ на отмяна. Мотивите за това са следните: С решението, чиято отмяна се иска съдът се е произнесъл по предявен иск за изменение на присъдена издръжка, дължима от родителя – ответникът В. З. М., на малолетното му дете С. В. М. по реда на чл. 150 СК. Съгласно посочения текст при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Производството по чл. 150 СК е по спорна съдебна администрация. Постановените решения в това производство не пораждат сила на пресъдено нещо. Те нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право, чрез правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо в аспектите на нейното проявление – правопотвърждаващо или правоотричащо действие към момента на приключване на устните състезания. Същите актове не разрешават и процесуалноправни въпроси, напр. за нищожността на съдебно решение или за неговата недопустимост. Решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните, какъвто е настоящият случай, която не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо – т. 4 и мотивите към нея от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК. С оглед на посоченото влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация не подлежат на отмяна по реда на глава X. – чл. 303 - 309 ГПК, тъй като те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. В случая решение № 21648 от 26.11.2025 г. по гр. д. № 39231/2025 г. по описа на Софийски районен съд, като постановено в производство по спорна съдебна администрация, не подлежи на отмяна по реда на глава X. ГПК. Предвид изложеното, молбата за отмяна следа да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на ответната страна по молбата следва да се присъдят поисканите разноски за настоящата инстанция в размер на 300 евро – адвокатско възнаграждение, платими от молителя. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение