Решение № 1829 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4829/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и по чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на И. И. Н. за тълкуване и допълване на решение № 10836 от 04.11.2025 г., постановено по „адм. дело № 70/2025 г.“ по описа на Върховния административен съд. В искането се излагат съображения за неправилност и несъгласие с изводите на съда в постановеното по делото решение, като се моли то да се допълни досежно доводите за наличието на последователност и предвидимост на съдебните актове,както и твърдяното наличие на дискриминационно отношение на молителката спрямо други непосочени в касационното производство лица,на които е отпусната пенсия по реда на чл.69б от КСО. Ответната страна – Директор на ТП на НОИ- Бургас взима становище по искането. Като взе предвид изложеното в искането и данните по делото, Върховният административен съд, шесто отделение,намира,че с оглед обстоятелствата по спора не е нужно да се призовават страните- чл.176 ал.2 изр.2 АПК и констатира следното: Искането за допълване е подадено в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: На първо място независимо,че и в двете отправени до съда искания- първото от 05.12.2025г / по пощата/, а второто от 14.01.2026г се цитира адм. дело № 70/2025г по описа на Върховния административен съд,което представлява номера на първоинстанционното производство,то за състава на съда е ясно,че се касае за адм. дело № 4829/2025г по описа на ВАС. С разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК се предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт по искане на страна по делото или по почин на съда. Тя намира приложение, когато този акт е действително непълен, т. е. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване или по всички искания, направени в него. С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд е отменил решение № 2709/24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 70/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас., и по същество е отхвърлил оспорването по жалба от И. И. Н. от гр. Бургас против решение № 1012-02-275#1/23.12.2024 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Бургас и потвърденото с него разпореждане № 2113-02-3463#2 от 12.11.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Бургас. В случая хипотезата на чл. 176, ал. 1 АПК не е налице, тъй като с решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд се е произнесъл изцяло и по всички искания, наведени с касационната жалба на, на Директора на ТП на НОИ –Бургас и се е произнесъл по същество,като е съобразил доводите на молителя в първоначалната му жалба.Действително в нея се съдържа бланкетно оплакване за дискриминационно третиране,но липсва посочване на основанието за възникване на неравно отношение,нито пък на конкретни други случаи,в които то би могло да бъде сравнено и по този начин да се обоснове извод за дискриминация.Следва да се отбележи,че всеки случай на отпускане на пенсия касае строго определено лице и доказване на осигурителен стаж и възраст на конкретното лице,поради което и твърдения за дискриминация изложени по принцип не биха могли да намерят приложение в касационното производство.В отговора на касационната жалба,подадена от Н. подобен вид твърдение също така липсва. С това предметът на касационната проверка е изчерпан и постановеното касационно решение не е непълно. Тук следва да се посочи, че за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, касационната инстанция следи и служебно – чл. 218, ал. 2 АПК. Касационната инстанция следва да постанови допълнително решение, само когато не се е произнесла по цялото оспорване, направено с касационната жалба, което в случая не е налице. Също така не са налице и предпоставки за тълкуване на съдебното решение с оглед допуснатата фактическа неточност в началото на мотивите на съдебния акт,посочвайки,че касационната жалба е неоснователна.С оглед на изложените подробни и изчерпателни мотиви в следващите страници на съдебното решение за страните в производството е ясно,че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон при приложението му в случая с молителката Н.,поради което и при наличието на установени касационни основания,те следва да бъдат коригирани от настоящата инстанция. Според правната доктрина и утвърдената съдебна практика, на тълкуване при условията на чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК подлежат съдебните актове, които са неясни, т.е. от които не може да се установи ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда относно разрешения с акта правен спор. Предмет на тълкуване е единствено диспозитивът на съдебното решение, който се ползва със сила на пресъдено нещо, но не и неговите мотиви, които не са съществена част на съдебното решение, по смисъла на т. 18 от ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 на ОСГК на ВКС, и само когато този диспозитив е неясен. Несъгласието на искателя – ответник в касационното производство, с част от изложените и от настоящата съдебна инстанция аргументи и съображения, не обосновава непълнота на съдебния акт, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 176, ал. 1 АПК. С постановеното решение съдът се е произнесъл по целия петитум на подадената касационна жалба, и е налице формулирана и изразена воля по целия спорен предмет. Твърдението на искателя, че по отношение на отделни негови оплаквания в първоначалната жалба съдът е изложил мотиви, с които той не е съгласен, не обуславя наличие на непълно решение по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК. С настоящето искане за допълване на касационното решение по същество се цели преразглеждане и пререшаване на спора, по начина, посочен от касатора в касационното производство и то при положително за него като правен ефект решение, което е недопустимо, тъй като решението на Върховния административен съд е окончателно и спорът не може да бъде пререшаван.Отделно от изложеното и с цел пълнота следва да се посочат една малка част от постановените съдебни актове на ВАС по случаи,които касаят приложението на чл.69 б ал.1 от КСО ,които обуславят и изводите на настоящия състав по делото: Решение № 9289 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2025 г., VI о., Решение № 8955 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2025 г., VI о., Решение № 8343 от 4.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3613/2025 г., VI о., Решение № 8339 от 1.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1061/2025 г., VI о., Решение № 7986 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2947/2025 г., VI о., Решение № 7823 от 14.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 872/2025 г., VI о., Решение № 7629 от 9.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 589/2025 г., VI о., Решение № 7471 от 7.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2619/2025 г., VI о., Решение № 7399 от 4.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 798/2025 г., VI о., Решение № 7201 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3326/2025 г., VI о., Решение № 7142 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3299/2025 г., VI о. и др. Поради изложеното искането на И. И. Н. за допълване и тълкуване на решение № 10836 от 04.11.2025 г., постановено по адм. дело № 4829/2025 г. по описа на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,