Решение № 262 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1422/2010 г.

Решение № 262 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1422/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 703/2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Жалбоподателката М. С. от [населено място] моли да бъде отменено решението на въззивния съд и делото се върне на същия съд с конкретни указания или касационният съд да постанови решение по съществото на спора. Ответникът [община] моли да бъде оставено в сила решението на Окръжен съд Благоевград. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по предявени от С. срещу [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за отмяна на уволнението й по заповед от 09.02.2009 г., възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "касиер домакин" в Д. ясла № 2 и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Районен съд Благоевград с решение от 16.06.2009 г. по гр. д. № 783/2009 г. е отхвърлил исковете като неоснователни, тъй-като са предявени срещу ненадлежна страна - [община], а не срещу действителния работодател - "Дневни детски ясли и детска кухня" Благоевград, на което предприятие ищцата е предоставяла работната си сила. Окръжен съд Благоевград с въззивно решение от 17.05.2010 г. по гр. д. № 703/2009 г. е оставил в сила решението на районния съд, като е потвърдил изцяло неговите изводи, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник с уточнението, че работодател на ищцата е Д. ясла № 2 от [населено място] /а не бюджетното звено "Дневни детски ясли и детска кухня"/. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за правомощията на въззивния съд и дължимите от него процесуални действия при констатирана нередовност на исковата молба, изразяваща се в посочване като ответник на лице, което не е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск. Настоящият състав на касационния съд счита, че при тази хипотеза, въззивният съд е длъжен да спази принципа на служебното начало - чл. 7, чл. 101 и чл. 129 ГПК и да укаже на страната нередовността на процесуалното й действие - предявяване на иск срещу ненадлежен ответник, да й даде възможност да отстрани тази нередовност, а при неотстраняването й - да прекрати производството като процесуално недопустимо. Ако исковата молба в частта й за посочване на легитимирания ответник бъде своевременно поправена, въззивният съд като решаваща инстанция следва да разгледа спора по същество и се произнесе по иска спрямо надлежно конституирания ответник. И в двата случая следва да бъде обезсилено първоинстанционното решение, постановено спрямо ненадлежна страна. Като има предвид даденото разрешение на въпроса за предявяване на иск срещу ненадлежен ответник, касационният съд счита, че обжалваното въззивно решение и потвърденото първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени и делото се върне на окръжния съд за извършване на необходимите съдопроизводствени действия. В този смисъл е задължителната съдебна практика - т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г., ОСГК и мотивите на Тълкувателно решение № 1/30.03.2012 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГК. Върховният касационен съд на основание чл. 293, ал. 4 ГПК