Определение № 2586 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3314/2023 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на Б. С. Б. и И. Н. Б. срещу определение № 573/01.03.2023 г., постановено по ч. гр. дело № 428/2023 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателите срещу определение № 13175/21.12.2022 г. по ч. гр. дело № 8078/2022 г. на Софийския градски съд (СГС), с което са оставени без разглеждане две жалби на жалбоподателите срещу действия на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № 844 по изп. дело № 2930/2015 г. – извършена публична продан от 08.04.2022 г. и изготвено постановление за възлагане на недвижим имот от 13.05.2022 г. Насрещната страна „Първа инвестиционна банка“ АД („ПИБ“ АД) в отговора си излага становище и съображения за недопустимост на частната касационна жалба, евентуално – за неоснователност на същата. Възражението на ответника за процесуална недопустимост на частната касационна жалба е основателно. Съгласно т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 3/2005 от 12.07.2005 г. на ОСГК на ВКС, функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. Това тълкувателно решение е прието при действието на отменения ГПК от 1952 г., но не е изгубило значение и при действието на новия ГПК от 2007 г. С него производството по обжалване действията на съдебния изпълнител (чл.чл. 435-438) също е уредено като контролно-отменително едноинстанционно съдебно производство и когато окръжният съд се произнася по съществото на жалбата, неговото решение не подлежи на обжалване – чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК. В актуалната задължителна практика на ВКС – разясненията в мотивите към т. 1 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС, също е прието, че производството по чл. 435 и сл. от ГПК е контролно-отменително. Когато окръжният съд (респ. СГС, който е със статут на окръжен съд) прекрати производството по жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, определението му подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, но последният не действа като въззивна инстанция, тъй като производството пред окръжния съд е контролно-отменително. На касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК подлежат само тези определения на въззивния съд, за които това е изрично предвидено в закона (в този смисъл са и мотивите към т. 8 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС), като такъв триинстанционен ред не е предвиден за производството по чл.чл. 435-438 от ГПК. Изводът, че определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото определение на окръжния съд в производството по обжалване действията на съдебен изпълнител, следва и по аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК. След като в рамките на това контролно-отменително едноинстанционно съдебно производство изобщо не се постановява въззивно решение по съществото на правния спор, което да подлежи на касационно обжалване, то и определението на втората съдебна инстанция, потвърждаващо преграждащото определение на първата инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В смисъла на изложеното е и трайно установената практика на ВКС – определение № 175/06.04.2017 г. по ч. гр. дело № 949/2017 г. на IV-то гр. отд., определение № 129/11.02.2011 г. по ч. търг. дело № 88/2011 г. на I-во търг. отд., определение № 8/08.01.2010 г. по ч. гр. дело № 538/2009 г. на IV-то гр. отд., определение № 135/13.03.2017 г. по ч. гр. дело № 926/2017 г. на IV-то гр. отд. и др. В заключение – подадената по делото частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на апелативния съд, а настоящото частно касационно гражданско производство пред ВКС следва да бъде прекратено – също като процесуално недопустимо. Предвид изхода на делото, съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 4 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 25а, ал. 3, предл. последно, във вр. с ал. 2 от НЗПП, жалбоподателите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника „ПИБ“ АД, претендираните от него разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата му в настоящото производство, а именно – сумата 50 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение