Решение № 13367 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5035/2010 г.

Решение № 13367 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5035/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП и Красимира Димитрова Симеонова, жив. в гр. Каварна, срещу решение № 355/18.02.2010 г. по адм. дело № 444/2009 г. на Административен съд - гр. Варна. Касаторът - директор на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта му, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 800213/11.09.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, изменен с решение № 654/23.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП в частите, с които за данъчен период 2004 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размера над 3 715,39 лв. и съответните лихви, за данъчен период 2005 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размера над 692,38 лв. и съответните лихви, за данъчен период 2006 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер над 6369,88 лв. и лихви и дирекция "ОУИ", гр. Варна, е осъдена да заплати разноски по компенсация в размер на 258,06 лв. на Красимира Димитрова Симеонова. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна - материалноправно незаконосъобразна, като навежда и доводи за необоснованост, иска отмяната й, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, не взима становище по жалбата на другата страна. Касаторът - Красимира Димитрова Симеонова, обжалва решението в частта, с която е отхвърлена останалата част от жалбата и срещу РА и частта за разноските като неправилно, иска отмяната му и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" и неоснователност на другата касационна жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационните жалби са подадена от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, е частично основателна. За да постанови обжалваната от този касатор част от решението, съдът е приел за установено след анализ на извършените покупки и продажби от Симеонова и нейния съпруг на недвижими имоти и леки автомобили, пътувания в чужбина и т. н., съпоставени към декларираните доходи, че за данъчните периоди 2002 г. - 2006 г. е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 2, т. 1 ДОПК - наличие на данни за укрити приходи и/или доходи. За всяка една от ревизираните години е извършен анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и е определена данъчната основа за облагане с данък по ЗОДФЛ (отм.), към която е приложена съответната данъчна ставка и са определени следните размери дължими данъчни задължения след изменението им с решението на директора на дирекция "ОУИ": за 2003 г. - 122,73 лв., за 2004 г. - 7 485, 39 лв., 80 лв., за 2005 г. - 4 565, 86 лв. и за 2006 г. - 9 266,08 лв. Съдът е приел, че за 2004, 2005 и 2006 г. неправилно е определен размера на данъчната основа и частично е отменил РА относно данъчните задължения за тези години. Спорната сума от 13 000 лева, които са постъпили по сметка на Симеонова през 2004 г. съдът правилно е преценил като приход, чийто произход не е доказан, тъй като Симеонова не е доказала твърдението си, че се касае за дарение от руска гражданка за лечение на дъщеря и или алтернативно - доход на съпруга и. При проверка размера на определената от данъчните органи данъчна основа за 2004 г. съдът обаче е пропуснал да отчете, че тази сума не е била декларирана като приход/доход за 2004 г. и изтеглена и изразходвана от Симеонова през 2004 г. Поради това при пресмятане на данъчната основа същата не може да бъде прибавена към приходите/доходите, за които е заплатен данък или не се дължи данък, а същата следва да участва във формирането на данъчната основа за допълнителен дължим размер данък по ЗОДФЛ. Като е постановил обратното, съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 122, ал. 2 ДОПК в тази му част. За данъчен период 2005 г. съдът е приел, че сумата 8 500 евро, получена от Симеонова по банков път не е доход за нея и не следва да участва във формирането на данъчната основа. Доводите му са, че се касае за сума, получена от съпруга и за извършване на банков превод към Вадим Семенхин и представлява част от продажната цена на недвижим имот, продаден на 13.01.2005 г. Основателни са доводите, че в случая продавачът е дружество "Масс" ООД, а не физическото лице Вадим Семенхин и по делото не са представени счетоводни документи на търговското дружество, които да докажат твърденията на Симеонова. С оглед разпределението на тежестта на доказване при облагането по аналог - чл. 124, ал. 2 ДОПК, съдът необосновано е изключил тази сума от размера на данъчната основа за 2005 г. за данък върху доходите на физическите лица. В тези си части решението е необосновано и материалноправно незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо това се отхвърли жалбата срещу РА. Следва да се отмени решението и в частта относно разноските предвид промяната на съотношението отхвърлена - уважена част от жалбата срещу РА. За 2006 г. съдът е приел, че сумата от 12 000 лева, преведени от съпруга на Симеонова за погасяване на част от овердрафта и от 14 000 лева от БПБ не са доход и не следва да участва при формиране на данъчната основа. Липсват основания и за включване на суми за еднодневен престой в Румъния, тъй като влизането и излизането са в един и същи час на една и съща дата, видно от представения официален документ - справка. Доводите на касатора, че сумата от 12 000 лева следва да участват в разходната част на паричния баланс, за да не се изкриви същия не кореспондират с разпоредбата на чл. 122, ал. 2 ДОПК за определяне на данъчната основа, тъй като се касае за заем на съпругата, частично погасен със средства на съпруга, представляващи негов доход. По отношение на командировката съдът правилно е преценил съдържанието на официалния документ, а не го е игнорирал, както твърди касаторът. Решението е правилно в тази му част и следва да бъде оставено в сила. Разгледана по същество, касационната жалба на Красимира Димитрова Симеонова, е неоснователна. Доколкото същата не съдържа конкретни касационни оплаквания, настоящият съдебен състав е длъжен съгласно съгласно чл. 218, ал. 2 АПК да провери служебно материалноправната законосъобразност на обжалваната от тази касаторка част от решението. Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК относно основанията за облагане по аналог и определянето на данъчната основа, както и нормата на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). решението в тази му част следва да бъде оставено в сила като правилно. Предвид изложеното относно правилността на решението в отделните му части и отмяна на частта за разноските, настоящата съдебна инстанция, следва да се произнесе по всички дължими и претендирани разноски за двете съдебни производства. За първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски по компенсация на дирекция "ОУИ" в размер на 450 лева, а за касационното производство - в редуциран размер /за изготвяне само на касационна жалба от процесуален представител/ и съобразно уважената част от касационната жалба - чл. 161 ДОПК вр. чл. 9 от Наредба № 1/9.07.2004 г. - 400 лв. Красимира Симеонова предвид изхода на делото по касационната си жалба не може да претендира единствените направени от нея разноски за касационното производство - заплатена държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение,