Определение № 50030 от 28.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3572/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Т. Г. Т., чрез адв. Н. Н. - Т., с която се иска съдът да измени постановеното решение № 50247/21.12.2022 г. по гр. д. № 3572/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., в частта му за разноските като прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на касатора „Електроразпределение Север“ АД разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции в размер съответно на 1416 лв. за всяка инстанция или общо 4248 лв. за трите инстанции и моли същите да бъдат намалени до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата - „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуалния представител адв. А. М. изразява становище за неоснователност на същата като твърди, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, тъй като не е направено своевременно, както и че действително уговореното възнаграждение възлизащо на 1180 лв. за всяка инстанция и не е прекомерно, а върху него е начислен ДДС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молба намира следното: С решение № 50247/21.12.2022 г. по гр. д. № 3572/2021 г ., ВКС е разрешил спора между страните по същество, като е отхвърлил предявения от Т. иск за признаване на установено, че не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата 5249,90 лв., начислена за периода от 10.12.2015 г. до 26.08.20 г. за доставка на ел. енергия на адрес [населено място], [улица], вх. .., ет. ... С решението си съдът се е произнесъл за дължимите на касатора разноски за всички инстанции, съобразно крайния изход на спора. Видно от представените от дружеството –ответник пред всяка инстанция списъци по чл. 80 ГПК и платежните документи, удостоверяващи направени разходи за адвокатски възнаграждения, съдебни експертизи и платени държавни такси, общият присъден размер на разноските възлиза на сумата от 4628 лв. Същевременно, насрещната страна е направила възражения за прекомерност ( чл. 78, ал. 5 ГПК ) на уговорените адвокатски възнаграждения за защита и представителство на дружеството пред районния съд – протокол от съдебно заседание от 11.12.2020 г. по гр. д. № 2389/2020 г. на Великотърновския районен съд, пред въззивната инстанция- протокол от съдебно заседание от 12.05.2021 г. по в. гр. д. № 62/2021 г. на Великотърновския окръжен съд и касационното производство – молба вх. № 509599/30.11.2022 г. При това положение, съдът намира, че предвид разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., съобразявайки защитавания материален интерес и действителната фактическа и правна сложност на делото, поддържаното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. При предвиден с цитираната наредба, в действалата й редакция, минимален размер на адвокатското възнаграждение от 597, 50 лв. за първа и втора инстанция, респ. 1 200 лв. за касационната инстанция, уговореното от „Електроразпределение Север“ АД адвокатско възнаграждение за всяка инстанция от по 1 416 лв. е действително прекомерно, надхвърлящо нормативно регламентирания минимум и несъответно на конкретната фактическа и правна сложност на делото. Поради това, адвокатското възнаграждение следва да се намали, както следва: за РС - до сумата 800 лв.; за въззивната инстанция – до 800 лв. и за касационната инстанция – до 1 200 лв. Съобразно с това, на касатора следва да се присъдят общо разноски за всички инстанции в размер на сумата 3 180 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,