Определение № 8775 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11817/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Д. Г. Д., чрез адв. Калистратов, за изменение на Решение № 5599 от 08.05.2024 г. по адм. дело № 11817/2023 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение, в частта за разноските. Молителят иска от съда изменение на влязлото в сила съдебно решение, в частта за разноските, като му се присъдят всички разноски за двете инстанции в общ размер на 31 568,80 лв. Излага съображения, че разноските са направени и доказани, а от директора на Дирекция „ОДОП“ – София не е направено възражение за прекомерност. Твърди, че цитираното Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, е тълкувано превратно и същото не допуска намеса в отношенията между адвокат и клиент, след като отношенията между тях са уредени и по тях двете страни нямат спор. Ответната страна по искането – директора на Дирекция „ОДОП“ – София, чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорва искането за изменение на решението в частта за разноските. Излага съображения, че с решението, чието изменение се иска, съдът мотивирано се е произнесъл по дължимостта и размера на следващите се разноски на ответника по касация, като е отчел липсата на отговор по касационната жалба и обстоятелството, че се претендират разноски, направени както пред касационната инстанция, така и пред първоинстанционния съд. Настоящият състав на Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С Решение № 5599 от 08.05.2024 г. по адм. дело № 11817/2023 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение е оставено в сила решение № 5963/12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 8637/2021 г. по описа на Административен съд – София град и осъдена Национална агенция по приходите да заплати на Д. Г. Д., [ЕГН] от гр.София, [улица]разноски за касационната инстанция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева. До приключване на съдебното дирене пред касационната инстанция, ответника по касация Д. Г. Д., чрез адв. Калистратов е претендирал разноски за първата инстанция в размер на 4 000 лева и адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 27 568,80 лева. Въпроса за разноските е разрешен, като са присъдени такива на Д. Г. Д. само за касационната инстанция то в редуциран размер от 10 000 лв. Неоснователна е претенцията за разноски за първата инстанция, доколкото с решението, чието изменение се иска, е оставено в сила оспореното решение на АССГ и разноските е следвало да се претендират от първоинстанционния съд или в срок да се поиска изменение на решението на първоинстанционния съд. Неоснователна е претенцията за разноски в по-висок от присъдения размер за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция по следните съображения: Трайно се приема от настоящия съдебен състав, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, но без да са обвързващи за съда и без да е необходимо изрично възражение за прекомерност от другата по спора страна. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая такава преценка е извършена от касационната инстанция при постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се претендира. Съобразено е, че делото е с висок материален интерес, отличава се с фактическа и правна сложност, но вида и количеството на извършената работа от процесуалния представител на ответника е минимална, състояща се само в осъществено процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание, при което е направено кратко изявление от няколко изречения, включително претенция за разноски. С оглед което всички критерии, посочени в решението на СЕС, включително вида и количеството на извършената работа от пълномощника на Д. Г. Д. по конкретното дело са съобразени и разноските правилно са определени с решението в размер на 10 000 лева, която сума не е никак малка и се равнява на близо половината от дължимите разноски по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното не са налице основания за изменение на влязло в сила Решение № 5599 от 08.05.2024 г. по адм. дело № 11817/2023 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските и искането следва да се отхвърли, като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение