Определение № 4462 от 03.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2503/2025 г.

ВКСIV гражданско отделение03.10.2025 г.докладчик Златина Рубиева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Т. С. Г., чрез пълномощника адв. К., за отмяна на влязло в сила решение № 49 от 24.02.2025 г., постановено по гр. д. № 82/2025 г. на Окръжен съд-Враца. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2503/2025 г. по описа на ВКС. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Т. С. Г., чрез пълномощника адв. К., за отмяна на влязло в сила решение № 49 от 24.02.2025 г., постановено по гр. д. № 82/2025 г. на Окръжен съд-Враца, с което е оставена без уважение жалба на Т. С. Г., подадена срещу отказа на ЧСИ И. Ц. с рег. № 899, район на действие – Окръжен съд-Враца, да спре принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20248990401422, обективиран в разпореждане № 190/22.01.2025 г. В молбата за отмяна, уточнена с изложение от 02.05.2025 г., се поддържа, че по отношение решението на Окръжен съд-Враца, чиято отмяна се иска, е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като били налице нови доказателства, че процесният имот е поделяем, както и че цената му е много по-висока от определената от Районен съд-Враца. Твърди се, че молителят счита, че са налице престъпни обстоятелства – „престъпление срещу правосъдието“, осъществено от съдия от районния съд. Излага се становище, че било нарушено правото на собственост на молителя и на неговото семейство. Твърди се, че е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, тъй като Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи не „толерирала“ поведение на лице предявило претенции по отношение на несеквестируемо жилище на друго лице. Прави се искане касационният съд да „направи всичко необходимо от морална гледна точка, за да възтържествува справедливостта в България“, като „осъществи преглед по реда на отмяната“ на атакувания съдебен акт, за да не се налага молителят да се обърне към европейските съдилища. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Съгласно задължителните постановки на т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, производството по чл. 303-309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, каквито представляват определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. Процесното решение, чиято отмяна се търси по реда на чл. 303 и сл. ГПК с настоящата молба, не притежава характеристика на съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо по предмета на спора, поради което и не представлява акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 ГПК. Това решение е постановено в производството по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, а съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Производството по чл. 435 - чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемото право. Поради това молбата за отмяна на влязлото в сила решение, постановено в производство по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

8