Решение № 5828 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1153/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Н. М., чрез адв. С. Мехмед срещу Решение № 2360 от 11.12.2025 г. на Административен съд (АС) – Кърджали по адм. дело № 526/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № РД-01-529 от 18.07.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), гр. София, с която са анулирани резултатите му от проведен теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на Моторно превозно средство (МПС) от категория „C“, съгласно Протокол № 615/10.08.2021 г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) – Кърджали към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ (ГДАИ). Касационният жалбоподател - А. Н. М. счита обжалваното съдебно решение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че неправилно с обжалваната Заповед е прието наличие на нарушение на разпоредбата на чл. 35а, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредбата) при провеждането на теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С“. Касаторът счита, че евентуалното неизпълнение на задължение от страна на председателя на изпитната комисия при провеждане на теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С“ се дължи на причина, която не може да му бъде вменена във вина. Излага още, че въз основа на успешно положения изпит е придобил и други категории – С1Е и СЕ. Намира обжалваната заповед за незаконосъобразна, тъй като същата е издадена едва четири години след успешно положения теоретичен изпит, удостоверен с Протокол № 615 от 18.08.2021 г. В представена по делото писмена защита излага съображения в подкрепа на доводите изложени в касационната жалба. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява чрез адв. С. Мехмед – Адвокатска колегия – Кърджали. Ответникът – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 21.01.2025 г. с Доклад, рег. № 10-00-16-445 на началника на ООАА гр. Кърджали, изпълнителният директор на ИААА гр. София е уведомен за сключено споразумение по НОХД №395/2024 г. на Окръжен съд (ОС) – Кърджали, съгласно което З. К. се е признал за виновен, за това, че в периода от 02.07.2019 г. – 30.12.2022 г. в гр. Кърджали в качеството му на длъжностно лице - председател на изпитна комисия провеждаща теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория „C“, не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от Наредба № 38/16.04.2004 г. като е допуснал 11 кандидати (сред които и А. М.) до теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, без да извърши проверка с преносимо техническо устройство за наличието на нерегламентирани електронни устройства у тях, въпреки че стационарната метал-детекторна рамка е реагирала с червена сигнализация, с цел да набави облага за тях, а именно с помощта на намиращите се в тях нерегламентирани електронни устройства успешно да издържат теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответната категория. Във връзка с така установеното в доклада е посочено, че са налице основания за анулиране на резултатите от теоретичен и практически изпити, съгласно чл. 56, ал. 1 от Наредба №38/16.04.2004 г., на 9 лица, измежду които и А. М.. На 13.06.2025 г. до А. М. е изпратено Писмо, рег. № 10-00-16-44517 от ИААА, за откриване на производство по издаване на заповед за анулиране на резултатите от успешно положени изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „C“, съгласно Протокол № 615 от 10.08.2021г. на ООАА - Кърджали към ГДАИ. Писмото е получено от член на домакинството на А. М. на 19.06.2025 г., като в определения от административния орган срок не са направени искания и възражения срещу констатациите на административния орган. На 18.07.2025 г., със Заповед №РД-01-529, изпълнителният директор на ИААА, на основание чл. 56, т. 1 т. 7 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г., анулира резултатите А. Н. М. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С“, съгласно Протокол № 615 от 10.08.2021 г. на ООАА - Кърджали. В административния акт са изложени мотиви, че А. М. е положил успешно теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С“, съгласно Протокол № 615 от 10.08.2021 г. на ООАА – Кърджали, но същият е бил допуснат до изпита без да му бъде извършена проверка с ръчен метал-детектор и устройство за проверка за радиоизлъчвания, за наличието на нерегламентирани електронни устройства. Последното е било осъществено от страна на председателя на изпитната комисия - З. К. с цел да се набави облага за кандидата. Посочено е, че всичко това се установявало от влязлото в сила споразумение, одобрено по НОХД № 395/2024 г. по описа на ОС – Кърджали. Въз основа на горното е направен извод, че в нарушение на чл. 35а, ал. 1 от Наредба № 38/16.04.2004 г., А. М. е допуснат на проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С“, без да му бъде извършена проверка за наличието на нерегламентирани електронни устройства, с цел същият да издържи успешно теоретичния изпит с помощта на намиращите се у него нерегламентирани електронни устройства. Предвид това е прието, че е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 7 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за анулиране на резултата от теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. По делото е разпитан като свидетел З. А. К., от показанията на който се установява, че същият към 10.08.2021 г. е заемал длъжността „главен инспектор“ в ОО „Автомобилна администрация“ и е участвал в провеждането на изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Посочва, че всеки кандидат на теоретичен изпит преминава през детекторната рамка, издаваща различни сигнали при различни ситуации. Ако кандидатът не премине през тази проверка, не се допуска до изпита. Свидетелят заявява, че не е предприемал действия по възобновяване на производството по НОХД № 395/2024 г. по описа на ОС - Кърджали. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че на 10.08.2021 г. е бил проведен теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, удостоверен с Протокол № 615 от 10.08.2021 г. на ООАА – Кърджали, като сред явилите се кандидати е бил и А. М.. Съдът е счел за установено още, че жалбоподателят е издържал успешно теоретичния изпит за категория „С“. Съдът е намерил, че спорът между страните се свежда до това дали са били налице законовите предпоставки за анулиране на резултата от положения от жалбоподателя изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С“. Съдът е счел, че безспорно с влязло в сила протоколно определение от 23.12.2024 г. по НОХД № 395/2024 г. на ОС – Кърджали, с което е одобрено споразумение по чл. 381 Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), З. А. К. е признат за виновен за престъпление по чл. 282, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), а именно че в периода от 02.07.2019 г. – 30.12.2022 г. в гр.Кърджали в качеството му на длъжностно лице – председател на изпитна комисия в ООАА – Кърджали провеждаща теоретични изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от Наредба № 38/16.04.2004 г., като е допуснал 11 кандидати (вкл. и А. Н. М.) до теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, без да им извърши проверка с преносимо техническо устройство за наличието на нерегламентирани електронни устройства у тях, въпреки че стационарната металдетекторна рамка е реагирала с червена сигнализация, с цел да набави облага за тях, а именно с помощта на намиращите се в тях нерегламентирани електронни устройства успешно да издържат теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответната категория. Съдът е счел, че актът е и материално законосъобразен. Изложил е подробно релевантната нормативна уредба и е приел, че от доказателствата по делото, се установява че А. М. е бил допуснат до теоретичен изпит, въпреки че след сигнализация на стационарната металдетекторна рамка не му е била извършена проверка с преносимо техническо устройство за наличие на нерегламентирани електронни средства като по този начин чрез притежаваното от изпитваното лице нерегламентирано електронно устройство А. Н. М. е успял да издържи успешно теоретичния изпит. Поради това съдът е приел, че е налице нарушение на забраната по чл. 35а, ал. 1 от Наредба № 38/16.04.2004 г., тъй като А. Н. М. е държал у себе си и е използвал недопустимо електронно устройство по време на изпита. В мотивите си съдът е приел, че действително е налице неизпълнение на задълженията от страна на председателя на изпитната комисия при провеждане на изпита, но е счел, че допуснатите от длъжностното лице нарушения не могат да заличат или оправдаят извършеното от изпитваното лице нарушение. Посочено е, че разпоредбата на чл. 35а, ал. 1 от Наредбата съдържа самостоятелни задължения както за длъжностните лица, така и за кандидатите за правоспособност. Поради това съдът е достигнал до крайния извод, че при доказано нарушение от страна на изпитваното лице е била налице законовата предпоставка за анулиране на резултата от теоретичния изпит по чл. 56, ал. 1, т. 7 от Наредбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. По делото е безспорно установено, че на 10.08.2021 г. е бил проведен теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, удостоверен с Протокол № 615 от 10.08.2021 г. на ООАА – Кърджали. Сред явилите се кандидати е бил и А. М., който е издържал успешно теоретичния изпит за категория „С“. Спорът по делото се свежда до това дали са били налице законовите предпоставки за анулиране на резултата от положения от А. М. изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „С“. Безспорно от доказателството по делото е видно, че с влязло в сила протоколно определение от 23.12.2024 г. по НОХД № 395/2024 г. на ОС – Кърджали, е одобрено споразумение по чл. 381 НПК, съгласно което З. А. К. е признат за виновен за това, че вкл. на 10.08.2021 г. (дата на провеждане на изпита на А. М.) в качеството му на председател на изпитна комисия провеждаща теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория „C“, не е изпълнил служебните си задължения по чл. чл. 35а, ал. 1 от Наредба № 38 като не е извършил необходимата проверка за наличие на електронно устройство у лицето А. М., при положение, че по отношение на последното е бил налице сигнал от стационарното устройство. В разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 7 от Наредба № 38 е посочено, че изпълнителният директор на ИААА или оправомощено от него длъжностно лице анулира резултата от теоретичния и/или практическия изпит, когато кандидатът е извършил някое от нарушенията, посочени в чл. 35а, ал. 1. Съгласно чл. 35а, ал. 1 от Наредба № 38 в кабинета за изпит, изпитваните лица нямат право да ползват и/или държат у себе си други електронни устройства и/или допълнителни материали на хартиен носител, освен електронното устройство, предназначено за провеждане на изпита. Преди да заемат работните си места, изпитваните лица оставят металните предмети, електронните си устройства или допълнителни вещи и материали, които не се допускат по време на изпита на определените за целта места по чл. 12, ал. 10, т. 6. Изпитваните лица подлежат на проверка с техническо устройство за наличието на електронни устройства у тях. В случай на сигнал от стационарното устройство, лицето определено за провеждане на изпита извършва проверка с преносимото техническо устройство по чл. 12, ал. 11 за наличието на електронни устройства в кандидатите. Съдържанието на разпоредбите съответства на твърдените от органа факти. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че спрямо кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е налице забрана по време на провеждане на теоретичната част от изпита за придобиване на правоспособност за управление на МПС да използват електронни устройства, вкл. е забранено такива да се намират у тях. Видно от доказателствата по делото, при провеждане на теоретичната част от изпита А. М. не е бил проверен с техническо устройство за наличието на електронни устройства у него, макар че по отношение на кандидата е бил налице сигнал от стационарното устройство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на лицето е налице визираното в чл. 56, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 35а от Наредба № 38, нарушение, а именно, че от една страна по време на провеждане на изпита у А. М. е било налично електронно устройство, а от друга, че председателят на изпитна комисия провеждаща теоретичен изпит - З. А. К. не е предприел необходимите действия, следващи му се по закон, да предотврати извършване на нарушението. В случая чрез бездействие З. К. е допуснал осъществяване на нарушение на законустановените правила за провеждане на изпита от страна на кандидата А. М., поради което неоснователни се явяват доводите на касатора, че нарушението не може да му се вмени във вина. Кандидатът преди явяване на теоретичната част от изпита за придобиване на правоспособност за управление на МПС е имал задължение да бъде запознат с правилата за провеждане на изпита и да съобрази поведението си с тях. Посоченото е съответно и на целта на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а именно всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от лице, отговарящо на регламентираните в закона изисквания, сред които изискването по време на провеждане на теоретичната част от изпита у лицето да не се намират електронни устройства. В случая е безспорно доказано, че това изискване не е спазено. Неотносими към предмета на спора са твърденията на касатора че въз основа на успешно положения изпит е придобил и други категории – С1Е и СЕ. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което след като не са налице сочените от касатора отменителни основания, касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а обжалваното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, с оглед на което не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение