Решение № 11685 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15537/2013 г.

Решение № 11685 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15537/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Симо Велчовски моли да бъде отменено решение № 485/30.09.2013 г. по адм. д. № 306/2013 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 061201646/12.11.2012 г. на ТД на НАП-Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Симо Велчовски против РА № 061201646/12.11.2012 г. на ТД на НАП-Велико Търново, с който са определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в ревизираните периоди. Обсъдени са доводите и възраженията на касатора за нарушения на материалния и процесуалния закон в РА като съдът обосновано е приел, че не са основателни. Правните изводи на съда се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни поради факта, че същите възражения са направени и в касационната жалба. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда при обсъждане и преценка на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил подробно показанията на св. Банкова и противоречията между тях и останалите събрани доказателства, че не живее със Велчовски и е достигнал до обоснован извод за неотносимост на взетите от свидетелката суми от родителите й към имущественото състояние на ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че не е доказано предаване на суми от родителите на Велчовски на ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Представените в настоящото производство писмени доказателства за получена по запис на заповед сума от Добромир Мирчев през 2007 г. не следва да се обсъждат на основание чл. 219, ал. 2 и чл. 220 АПК, след като в ревизионното производство и пред съда Велчовски не е поддържал да е получавал сумата по записа на заповед, нито че е разполагал с нея през ревизираните периоди. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за 70,45 лв поради промяната н чл. 7 и 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настъпила след постановяване на решението. Останалото дължимо юрисконсултско възнаграждение е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,