Определение № 191 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 520/2012 г.

Производството е с правно основание чл.248 и чл.250 от ГПК. Образувано е въз основа на постъпилата молба с вх.№ 4199 от 24.04.2013г.,подадена от адвокат Т. - в качеството й на процесуален представител на В. Г. В. от [населено място] /касатор по гр.д. № 520/12г. на ВКС/ в която се съдържат две искания. Първото искане е да бъде изменено постановеното допълнително решение № 88 от 4.04.13г.в частта му за разноските, като бъде присъдена още и сумата от 250.40лв./с което размерът на дължимите разноски ще е 1005.40лв.вместо определените от съда с допълнителното решение 800лв./ Според молителя съдът не е пресметнал правилно размера на заплатените държавни такси/счел е,че са в размер на 250лв.,а те са 270лв./ и неправилно е приел,че заплатените разноски за адвокатско възнаграждение са 500лв., вместо точните 1 000лв. Второто искане е за допълване на решение № 397 от 14.12.12г.на ВКС,като бъде отменено въззивно решение № 624 от 31.01.12г.по в.гр.д.№ 6890/11г.на СГС,в частта,в която са присъдени разноски в полза на [фирма] и въпроса бъде разрешен по същество. За постъпилата молба – с оглед изискването на чл.248 ал.2 и чл.250 ал.2 от ГПК- противната страна е била редовно уведомена на 21.06.13г.,чрез представител и в предоставения й срок, не се е възползвала от възможността да изрази становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба,като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: Със свое решение № 397 от 14.12.12г.– след като е допуснал касационно обжалване на целия въззивен акт – ВКС е отменил частично решение № 624 от 31.01.12г.по в.гр.д.№ 6890/11г.на СГС в отменителната му част и вместо това е постановил друго,с което е отхвърлил /като погасен по давност/ предявения от [фирма] иск за приемане на установено,че В. Г. В. дължи на основание чл.415,във вр.с чл.124 ал.1 от ГПК сумата над 4 339.34лв.до 6 662.46лв.,за периода м.11.01г.-м.07.08г., представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за битови нужди за апартамент,находящ се в [населено място] [улица] вх.1 ап.6 абонатен № 24250,ведно със законната лихва и е оставил в сила въззивния акт в потвърдителната му част за уважаване на иска до 4 339.34лв. С допълнително решение № 88 от 4.04.13г.ВКС е допълнил решение № 397 от 14.12.12г. като е потвърдил въззивно решение № 624 от 31.01.12г. по в.гр.д.№ 6890/11г.на СГС и в частта,в която е потвърдено решение № І -47-143 от 4.01.11г.по гр.д.№ 8780/09г.на СРС за отхвърляне на иска за сумата от 1 008.94лв.до 3 134.95лв.-обезщетение за забава за периода 11.02.02г.-29.09.08г.като погасено по давност и е и присъдил разноски за всички инстанции в полза на В. Г. В. в размер на 800лв.съобразно уважената част. По искането с правно основание чл.250 от ГПК: Правилно е твърдението на молителя,че ВКС не се е произнесъл по искането му за промяна на присъдените в негова тежест от по-долните инстанции разноски,съобразно постановения от касационната инстанция отхвърлителен диспозитив за сумата над 4 339.34лв.до 6 662.46лв. Липсата на произнасяне по цялото искане налага постановяване на допълнително решение.Постановеният от въззивния съд акт в частта му досежно присъдените в полза на ищеца по делото разноски следва да се отмени и да се постанови нов в следния смисъл: От претендираната от ищеца сума от 11 349лв./главница 8 214лв.и лихва- 3 134лв./искът е уважен за сумата от 6 347лв./ главница 4 339лв.и лихва- 1 008лв./или до 49%/. При направени от [фирма] разноски в общ размер 981лв. /от които 827лв.-пред първата инстанция и 154лв.при въззивната/ в тежест на В. Г. В. следва да се възложат 480лв.,съобразно уважената част от иска. По искането с правно основание чл.248 от ГПК: Молбата за изменение на допълнителното решение в частта,в която са присъдени в полза на В. Г. В. разноски в размер на 800лв. съобразно отхвърлената част от иска е неоснователна.Независимо,че съгласно представените списъци общият размер на посоченото адвокатско възнаграждение за предходните инстанции възлиза на 1000лв.,съдът е присъдил сумата от 500лв., защото до този размер тя е удостоверена като реално заплатена./Съгласно представените договори за правна защита и съдействие от 30.09.09г. и от 14.09.2011г.страните с подписите си са удостоверили заплащането на сумите съответно от 400лв. при подаване на отговора на исковата молби и от 100лв. при сключване на втория договор. Останалите суми от 400лв.и 100лв.е следвало да бъдат заплатени съответно – при приключване разглеждането на делото на първата и втората инстанции,но по делото не са представени доказателства,че те са били реално заплатени/. Относно допусната техническа грешка от 20лв.при сборуване на сумите 150лв. и 120лв./ заплатени държавни такси/, следва да се посочи,че е в размер,който не се отразява на крайния резултат. Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд