Определение № 3192 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2058/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Община Девня, чрез адвокат В. М., срещу определение № 1597 от 01.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1 040/2025 г. на ВКС, II -ро г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от Община Денвя молба вх. № 457 от 20.01.2025 г. за отмяна на влязло в сила решение № 158 от 15.07.2024 г., поправено с решение № 259 от 03.12.2024 г., постановени по гр. д. № 1031/2023 г. на Девненския районен съд. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради което се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт на състав на ВКС, с който се оставя без разглеждане молба за отмяна и който подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, второ г.о. е посочил, че Община Девня е поискала да се отмени влязло в сила решение № 158 от 15.07.2024 г., поправено с решение № 259 от 03.12.2024 г., постановени по гр. д. № 1031/2023 г. на Девненския районен съд, с което по предявения от М. М. К. срещу Д. Я. Н. иск по чл. 108 ЗС, е признато за установено, че ищцата е собственик на основание изтекла придобивна давност на недвижим имот с идентификатор *****.***.***.*.**, с адрес [населено място],[жк], [улица], бл. №, вх., ет., ап., находящ се в сграда с идентификатор *****.***.***.*, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, като претенцията за предаване на владението на имота е отхвърлена. В молбата се твърди, че за имота, предмет на спора, е издадена заповед № 1002-309/18.07.2019г. на кмета на община Девня, с която е наредено завземането му на основание чл. 13, ал. 2 НРПУРОИ на Общински съвет – Девня. Въпреки това молителят не е бил призоваван и не е участвал по делото и са налице основанията на чл. 303 и чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. С обжалваното определение съставът на ВКС, второ г.о., е приел, че отмяната по чл. 303 ГПК защитава страните по делото, а в случая молителят, който не е взел участие в делото, приключило с влязлото в сила решение, се явява трето по отношение на процеса лице и поради това не е легитимиран да иска отмяната му на основание чл. 303 ГПК. Приел е също, че не е налице необходимо другарство между Община Девня, която твърди наличието на самостоятелни права върху процесния имот, и ответника по предявения иск по чл. 108 ЗС, тъй като те не са участници в неделимо правоотношение. Поради това Община Девня не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението и няма интерес да иска неговата отмяна по реда на чл. 304 ГПК, тъй като за нея е налице друг път на защита след като заявява самостоятелни права върху имота. По тези съображения молбата за отмяна е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Настоящият състав на ВКС, I- во г.о. изцяло споделя приетото от състава на ВКС в обжалваното определение. Условие за допустимостта на молбата за отмяна на влязло в сила решение е тя да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК или от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК. В случая молбата за отмяна не изхожда от лице, легитимирано да инициира производство за отмяна, защото молителят не попада в кръга от лица, разполагащи с това право. Община Девня не е заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, тъй като не е била страна в производството, по което е постановено влязлото в сила решение - не е участвала като главна, подпомагаща или контролираща страна, нито е правоприемник на страна по делото, от което и следва, че не е обвързана от решението. Община Девняне може да иска отмяна на влязлото в сила решение и на основание чл. 304 ГПК. Тази разпоредба дава възможност да се иска отмяна от лице, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/, т.е. в хипотеза на необходимо другарство, каквото в случая не е налице. След като Община Девня твърди, че притежава права върху имота, който е бил предмет на правния спор, то разполага с правната възможност да предяви иск за защитата им или пък в производство по предявен против нея иск за собственост да релевира възражение, че е носител на правото на собственост. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС, първо г.о. намира, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение правилно е оставена без разглеждане, предвид на което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,