Определение № 480 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 344/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.

Т. С. С. е обжалвала разпореждането на Пловдивския окръжен съд от 31.03.2009г., с което е постановено издаване на изпълнителен лист на Ц. И. Р. и Л. С. Р. за разноските по делото.

В частната жалба се прави довод, че разпореждането е незаконосъобразно, защото решението на въззивния съд в частта за разноските не подлежи на предварително изпълнение.

С втора частна жалба Ц. И. Р. и Л. С. Р. са обжалвали друго разпореждане на въззивния съд – от същата дата в частта, в която е отказано издаване на изпълнителен лист по влязлото в сила решение по иска то чл.108 ЗС като се излагат съображения, че искането за задържане на имота не е уважено и решението подлежи на изпълнение.

Частните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

1. По частната жалба на Т. С. С..

На основание чл. 218б ал. 2 ГПК /отм./ подаването на касационна жалба не спира изпълнението на осъдителните решения, но това се отнася само за тази част от диспозитива, с която съдът се произнася по спорното право. Отговорността за разноските е уредена в ГПК като санкция за неоснователно предизвикания правен спор, те не са част от вземането по предявения иск. По искането за разноски съдът се произнася с определение, което не се ползва с изпълнителна сила преди влизането в сила на решението, от което е обусловена и отговорността за разноските. В случая срещу въззивното решение е подадена касационна жалба, следователно то не е влязло в сила и съдът в нарушение на процесуалните правила е постановил издаване на изпълнителен лист за разноските. Ето защо в тази част разпореждането като неправилно следва да се отмени, а издадения изпълнителен лист да се обезсили.

2. По частната жалба на Ц. И. Р. и Л. С. Р..

С влязло в сила определение № 261/08 от 18.07.2008г. по ч.гр.д. № 1083/2008г., V г.о. Върховният касационен съд вече се е произнесъл по неоснователността на искането за издаване на изпълнителен лист преди влизане в сила на решението в частта за присъждане на стойността на подобренията в имота при упражнено право на задържане като е приел, че като част от спорното право то обуславя условност на изпълнителната сила на решението в зависимост от произнасянето на съда по искането за признаване на право на задържане. Именно с това определение на ВКС се е съобразил въззивния съд и правилно е отказал да издаде изпълнителен лист по иска за ревандикация, след като спорът по отношение основателността на възражението за задържане е все още висящ, макар то да не е уважено при повторното разглеждане на делото, поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение