Определение № 7861 от 15.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3079/2025 г.

Производството е по чл.231 във вр. с чл.129,ал.3 от ГПК във вр. с чл.204,ал.5 от АПК Делото е образувано по частна жалба, депозирана от А. П. Й., [ЕГН], от гр. Варна, срещу Определение№1090/30.01.2025г., постановено по адм.д. №2763/2024г. по описа на Административен съд – Варна. В частната жалба се навеждат доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и постановено в особено съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се приетото от съда в атакуваното определение, че ищцата „ не сочи конкретно, ясно и недвусмислено от кое точно действие/бездействие и на кое длъжностно лице са причинени вредите“, която теза била застъпена и в предходни актове на съда – Разпореждане №13074 от 05.12.2024г. и Разпореждане№350/10.01.2025г.. Твърди се, че този извод на съда е напълно безпочвен и необоснован и не е подкрепен от каквито и да било доказателства. Изтъква, че в исковата си молба А. Й. многократно е посочила,че ответникът по иска Община-гр. Шумен незаконно е установила свое трайно, продължаващо вече двадесет години владение върху недвижим имот с настоящ идентификатор 83510.664.61. Подчертава, че същността на това незаконно бездействие на ответника е владението върху чужд недвижим имот и е именно упражняването на фактическа власт върху недвижими имот.Навежда доводи, че изпълнителното деяние, съставляващо упражняването на фактическа власт от ответника по иска е конкретно посочено и се явява обективно безсъмнено-застрояване на процесния имот №83510.664.61, които имот е лична собственост на ищцата с улично платно – обект на публична общинска собственост. Твърди, че тази незаконосъобразност на действията на ответника по иска е установено със съдебно решение на РС – гр. Шумен, потвърдено с въззивно решение на ОС – Варна. Твърди се, че този главен факт, даващ основание за завеждане на настоящия иск е многократно сочен и описан в исковата молба и в допълнително подадените молби. Подчертава се, че се касае за действие, което е с фиксирано нормативно съдържание – чл.68 от Закона за собствеността и че незаконното му извършване в процесния случай е вредоносно за ищцата. Сочи, че липсва способ за описване на това незаконно владение, осъществявано от общината, който да надхвърля по обем и съдържание законовите рамки, поради което въведеното от съдебния състав изискване А. Й. за „уточняване в резултат на кой незаконосъобразен акт, съответно - кое незаконосъобразно действие или бездействие и на кой административен орган или длъжностно лице, осъществено при или по повод изпълнение на административна дейност, произтичат претендираните вреди“, е незаконосъобразно и напълно излишно във фактологичен смисъл. Уточнява, че се касае за незаконно владение на конкретен недвижим имот, осъществявано от Община – гр. Шумен и че е обективно невъзможно да се уточнява посочването и описанието на тази незаконен акт, тъй като реално е посочен периода на незаконното владение, обектът, който се владее незаконно, действията, с които се осъществява владението-застрояване на имота с улица, вида на административната дейност – застрояване, без да се осъществи предварително отчуждаване на имота по реда на ЗОС и без да се издава строително разрешение за прокарване на продължението на [улица]върху имота й. Според Й., липсва какъвто и да е факт, който да не е посочен в исковата молба и в допълнителните молби към нея и че именно поради тази причина в прекратителното определение няма конкретно посочване, какво необходимо съдържание липсва в исковата молба, което трябва да бъде „уточнено“. Изтъква се, че в допълнително представената от ищцата допълнителна молба с вх.№353/ 09.01.2025г. изрично е посочено, че предявеният иск е във връзка с продължаващото повече от десетилетие незаконно владение на нейн недвижим имот, намиращ се в гр. Шумен, подробно описан в исковата й молба и представляващ имот с начален идентификатор 83510.664.61 по КК на гр.Шумен от 2005г. – незастроен парцел с №504 в кв.230 по плана на града от 1965г. Твърди,че поради спецификата на незаконната дейност на ответника по иска конкретен административен акт за завземане на процесния имот и за неговото застрояване с продължение на градската улица „[улица] „ няма издадено, както и че на Й. не е известна конкретна заповед, издадена от името на кмета на Община – Шумен за завземане на имота или за неговото незаконно владение повече от 10години. Счита, че липсват и изискуемите по закон разрешителни за строеж на [улица]в нейния имот, както и че този факти е посочен в подадената искова молба. Конкретизира, че вредоносното действие на ответника по иска – Община – гр. Шумен – е ясно фиксиран както и в предявения иск, така и в допълнителна молба към него под №353 и съставлява продължаващото и в момента незаконно владение на имота на ищцата. Повторно акцентира върху това, че фактът, че Община – Шумен няма никакви права върху този нейн имот е доказан по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, съгласно което Община – гр. Шумен не е собственик на този имот. Посочва се още, че незаконосъобразното действие на ответника по иска Община – гр. Шумен, което се явява вредоносно е именно завземането и продължаващото без каквито и да е правно основание владение на недвижимия имот, собственост на А. Й.. Подчертава, че ответника по иска от 2007г. до настоящия момент 21 години - осъществява незаконосъобразно владение върху имота, което именно владение представлява „незаконосъобразно действие“, посочването, на което се иска с Разпореждане№13074/05.12. 2024г. Според жалбоподателката, владението, осъществявано от Община – Шумен е трайно и явно и се състои в застрояването на имота на Й. със съоръжения от пътната инфраструктура на гр. Шумен – продължение на съществуващата [улица]обект на публична общинска собственост. Подчертава, че от 2007г. до датата на подаване на исковата молба нейният имот се ползва ефективно като част от градска улица и че ответникът по иска съобразно законовите разпоредби се явява единствен орган, стопанисващ и управляващ тази публична общинска собственост. Счита, че липсва достоверна информация кое конкретно длъжностно лице е разпоредило първоначалното завземане на нейния имот и с какъв конкретен властнически или административен акт е сторено това, но е категорична, че липсват данни за наличие на издадено разрешително за строеж за новоизграденото продължение на улицата като такова не й е връчвано и че не е уведомявана за такъв факт.Изтъква, че административната дейност, чието уточняване се иска от съда, е тази на изграждане и експлоатиране на част от градската пътна мрежа на гр.Шумен – [улица], която дейност се извършва единствено от ответника по иска – Община – Шумен. Навеждат се доводи, че действащата нормативна уредба-ЗОС – предвижда като единствен способ за промяна на собствеността на един недвижим имот за задоволяване на обществени нужди принудителното отчуждаване и че това е именно административната дейност в резултат, на която един имот може да промени собствеността си и да стане притежание на градския съвет. Аргументира се ,че законът строго регламентира реда за извършване на тази дейност като се предвижда отчуждаването да се извърши със заповед на кмета на съответната община, която се процедира по определен от закона ред и във всички случаи се връчва на бившия собственик на имота, но че в случая такава дейност липсва изцяло, като липсва заповед на Кмета на Община – Шумен по чл.21 от ЗОС за отчуждаване на този имот, че такава заповед не съществува и не е връчвана на Й.. Твърди, че поради тези безспорни факти е обективно невъзможно каквото и да било „уточняване“ както на самата административна дейност по съдържание, така и на лицата, които да извършили. Подчертава, че завземането на нейния имот и реализираното незаконно владение от страна на ответника по иска е извършено в грубо нарушение на закона, въпреки съдебното решение, че Община-Шумен не е негов собственик, самостойно представлява незаконна и престъпна проява на местен орган на власт - случай, непознат за публикуваната съдебна практика и че именно поради обективното отсъствие на проведена от ответника по иска отчуждителна процедура по ЗОС за конкретния имот липсва и конкретен административен акт, с който този имот е бил завзет от общината, а в последствие е бил застроен с продължение на [улица]. Повтаря, че поради липсата на конкретен административен акт за отчуждаване на имота не е налице и обжалване на такъв акт от страна на ищцата и че характерът на владение и извършеното застрояване правят невъзможно възстановяване на собствеността върху имота по исков път, като единствената възможност е обезщетяване на понесените от Й. нематериални вреди - процес, който не може да бъде ограничен с отделни срокове. Въпреки нежеланието й да посочва следващата незаконосъобразност на обжалваното определение, за пълнота на частната й жалба А. Й. посочва, че това е необходимо и че изискването на съда „да се посочи ясно и недвусмислено от кое точно действие или бездействие на кое длъжностно лице“ предизвиква възприятия, лежащи далеч извън обхвата на юридическата несъстоятелност. Намира, че посочването на конкретно длъжностно лице, от чието действие или бездействие са настъпили вредоносните последици за ищеца е правен абсурд, а посочването на причината за възникването му не е функция на тази частна жалба. Сочи, че съществуват редица решения на ВАС и ВКС относно характера на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ, в които се посочва, че обективният характер на отговорността изключва отговорността на конкретни физически лица, поради което този основен правен принцип, известен на съда, е недопустимо да се търси уточняването на действията и бездействията на кое длъжностно лице са били вредоносни в конкретния случай. Счита, че вероятно в този случай се касае за стремеж да бъдат постигнати определени други цели. Посочва решение 55 от 14.04.1994г. по гр.д.№599/93г. на 4-то гражданско отделение, съгласно което - отговарят не конкретните физически лица, които не са пасивно легитимирани по иска, а държавните органи, които като юридически лица са субект на отговорността. Посочва още, че в публично оповестената съдебна практика на делата по реда на ЗОДОВ липсва аналогичен случай, в който общинската администрация, като орган на местната власт и управление, да не изпълнява съдебно решение и да действа в явно нарушение на съдебен акт против интересите на частно лице. С тези доводи А. Й. иска от съда да отмени изцяло прекратителното Определение№1090/30.01.2025г., постановено по адм.д.№2763/2024г. по описа на Административен съд - Варна и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, но от друг състав на същия съд. Съдът като обсъди доводите на жалбоподателката, прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на обжалване е Определение№1090/30.01.2025г., постановено по адм.д. 2763/ 2024г. по описа на Административен съд – Варна, с което е върната искова молба с вх. №16906/14.11.2024г., подадена от А. П. Й.,[ЕГН], от гр. Варна, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и е прекратено производството по адм.д. №2763/2024г. по описа на Административен съд – Варна. За да постанови атакуваното определение, съдът е приел, че въпреки дадената й възможност, ищцата не е отстранила нередовностите в депозираната от нея искова молба, както и че направените уточнения с молба с №353/09.01.2025г. и с №1186/ 22.01.2025г. не изпълняват дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба, а именно - не се сочи конкретно, ясно и недвусмислено от кое точно действие / бездействие и на кое длъжностно лице / орган са причинени вредите, не се дава конкретен отговор на поставените от съда уточнителни въпроси. Съдът като е съобразил липсата на яснота относно процесните действия/ бездействия и длъжностни лица, които са извършили или е следвало да ги извършат, и счел че е възпрепятстван да установи предмета на правния спор. Мотивирал се, че според разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК незаконосъобразността на действието/бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение и че без да е налице яснота по въпроса от кое точно действие/бездействие се претендират да са причинени вредите, които се иска да бъдат обезщетени, не може да извърши дължимата проверка за неговата законосъобразност. Като е съобразил, че нередовностите в подадената искова молба не са отстранени съдът, на основание чл.129, ал.3 от ГПК във вр. с чл.204,ал.5 от АПК, е върнал исковата молба на Й. и е прекратил производството по делото. Така постановеното прекратително определение е съобщено на А. Й., посредством връчване на препис от същото на 04.02.2024г., видно от удостоверяването на това обстоятелство в съобщение за определение/л.73 от адм.№2763/2024г. по описа на Административен съд – Варна/. Недоволна от така постановено определение А. Й. е упражнила правото си на касационно оспорване, сезирайки на 06.02.2025г. съда с частна жалба, въз основа на която е образувано настоящето дело. Делото е образувано по искова молба, депозирана от А. П. Й., с която се претендира да бъде осъдена Община-Шумен да възстанови на ищцата виновно причинените й нематериални вреди, изразяващи се в неправомерно отрицателно въздействие върху психиката й, продължило седемнадесет години, довело до чувствително влошаване на здравословното й състояние, причинени в резултат от незаконното лишаване от ползването на собствения й недвижим имот с идентификатор№83510.664.504 по КК на гр.Шумен с площ от 276 кв.м. за периода от 2007г. до датата на завеждане на исковата молба – 14.11.2024г. в размер на 250000лв. Сезираният съд е приел, че така подадената искова молба е нередовна и с разпореждане№13074/05.12.2024г. е оставил същата без движение като е указал на ищцата в 7-дневен срок да отстрани нередовностите в исковата си молба като изрично уточни в резултат на кой незаконосъобразен акт, съответно кое незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, осъществено при и по повод изпълнение на административна дейност, произтичат претендираните вреди, чието обезщетение се търси; - да посочи период на настъпване на вредите, да посочи причинната връзка между твърдените вреди и незаконосъобразния акт, действие или бездействие на длъжностното лице, респективно - административният орган,от който поддържа че са настъпили; - ако поддържа, че вредите са произтекли от повече от един административен акт,действие или бездействие - да посочи вида и размера на вредите от всеки един акт, действие или бездействие, а ако поддържа,че вредите произтичат от незаконосъобразен административен акт – да посочи дали същият е отменен, съответно дали е обжалван. Със същото разпореждане съдът изрично е уведомил ищцата за неблагоприятните последици при неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите в исковата молба в указания срок. В изпълнение на дадените указания с горното разпореждане А. Й., чрез процесуалния си представител, е депозирала допълнителна молба с вх.№353/09.01.2025г., в която е уточнила, че предявеният от нея иск по ЗОДОВ срещу Община – Шумен е във връзка с продължаващото повече от десетилетие незаконно владение на нейн недвижим имот, намиращ се в гр. Шумен, подробно описан в исковата молба, че периодът, в който фактически въпросният имот се държи и ползва незаконосъобразно от Община – Шумен е от 2007г. до настоящия момент,че до този момент не е провеждана процедура по чл.25,ал.1 от ЗОС и не е издавана заповед по чл.25,ал.2 от ЗОС,че от Община – Шумен е извършено строителство върху чужд имот. А. Й. е уточнила, че причинените и неимуществени вреди са в резултат на незаконосъобразни действия на ответника, състоящи се във владение на нейния имот, за който имот със съдебно решение е установено,че той не е собственост на общината,че липсва конкретен административен акт, въз основа на който е извършено завземането на този имот, както и липсват данни за конкретния издател на административен акт, имащ такова действие. Признава, че именно поради липса на такъв административен акт, ликвидиращ правото й на собственост, ищцата не е обжалвала по административен ред действията на Община – Шумен. От своя страна, съдът е счел, че с така депозираната допълнителна молба от 09.01.2025г. нередовностите в първоначално подадената искова молба не са отстранени, че същата не отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и с разпореждане №350/ 10.01.2025г. повторно е оставил исковата молба на А. Й. без движение като същевременно е указал на ищцата да уточни и представи конкретни доказателства в изпълнение на указанията, дадени с разпореждане №13074/05.12.2024г. С нова допълнителна молба с вх.№1186/22.01.2025г., А. Й. отново не е отстранила нередовностите в исковата си молба и не е привела в съответствие с изискванията на чл.127 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, а е преповторила изложеното в първата допълнителна молба, а именно – че се претендира обезвреда на вреди произтичащи от продължаващо повече от десетилетие незаконно владение на имот на Й. от Община – Шумен,че няма административен акт, с който да е проведена отчуждителна процедура за отчуждаването на този имот за обществена нужда, че Й. не знае кое длъжностно лице първоначално е разпоредило завземането на имота й и с какъв конкретен властнически или административен акт този имот е завзет,че периодът,в който имотът се владее и ползва от общината и за който се претендира да са причинени въпросните неимуществени вреди е от 2007г. до датата на депозиране на исковата молба,че неимуществените вреди да причинени в резултат на незаконосъобразни действия на Община – Шумен,състоящи се във владение на подробно описания недвижим имот на Й., находящ се в гр. Шумен, че в резултат на това незаконно владение на имота и действията на Община – Шумен във връзка със същия този имот и невъзможността да си върне собствеността върху имота здравословното й състояние значително се влошило, макар да посочва, че от 2004г. има призната неработоспособност от 96%. Конкретизира,че ако ответникът не бил извършил незаконното завземане на нейния имот ищцата нямало да бъде принудена да преживява всички описани психически проблеми, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на Община – Шумен. Анализирайки изложеното в тази допълнителна молба административният съд е приел, че не са изпълнени дадените от съда указания като не се сочи конкретно, ясно и недвусмислено от кое точно действие/бездействие и на кое длъжностно лице са причинени вредите, което възпрепятства съда да установи предмета на правния спор и съдът не може да извърши дължимата проверка за законосъобразност на действието или бездействието, от което се твърди да са причинени вредите. Настоящия съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Обжалваното определение е валидно, допустимо, но неправилно и следва да бъде отменено, Съображенията на съда, за да направи този извод са следните: Така постановеното прекратително определение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът е преценил, че исковата молба е нередовна, поради неизпълнение от страна на ищцата на указанията изрично да уточни в резултат на кой незаконосъобразен акт, съответно кое незаконосъобразно действие или бездействие на административен акт или длъжностно лице, осъществено при или по повод изпълнение на административна дейност, произтичат претендираните вреди, които се търсят, да посочи точния период на настъпване на имуществените и неимуществените вреди; да посочи причинната връзка между твърдените вреди и незаконосъобразния акт, действие или бездействие на длъжностно лице, респективно – административен орган, от които поддържа, че са настъпили; - ако вредите са произтекли от повече от един административен акт, действие или бездействие – да посочи вида и размера на вредите от всеки акт, действие или бездействие, а ако поддържа, че вредите произтичат от незаконосъобразен административен акт, да посочи дали същият е отменен. Установява се, че прието от съда в обжалваното определение, че ищцата не сочи конкретно, ясно и недвусмислено от кое точно действие/бездействие и от кое длъжностно лице са причинени вредите се опровергава по безапелационен начин от изложеното в исковата молба. Правилно ищцата посочва, че в исковата си молба многократно, ясно и конкретно се сочи, че ответникът по иска е Община – Шумен, като се претендира обезщетяване на причинените на Й. неимуществени вреди от установеното от общината и продължаващо повече от 17 години владение върху недвижим имот, собственост на ищцата. От първоначалната искова молба, а и от уточнителните молби се установяват ясно, недвусмислено и конкретно както фактическото, така и правно основание за предявяване на иска, а именно – претенцията на А. Й. е по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ответник е Община – Шумен. Претендира се обезщетение в размер на 250000лв за причинените на ищцата А. Й. неимуществени вреди, изразяващи се в неправомерното отрицателно въздействие върху психиката й, за период от 17години/ от 2007г./ и влошаване на здравословното й състояние, причинени на Й. в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на община Шумен по незаконосъобразно завземане и застрояване на имота на ищцата с улица, без да се осъществи предварително отчуждаване на имота по реда на Закона за общинската собственост и без да се издава строително разрешение за прокарване на продължение на улица върху същия този имот. В тази връзка основателни са доводите на ищцата, че дадените указания с разпореждането, с което първоначално е оставена без движение исковата молба, са бланкетни и изцяло неотносими към конкретния правен спор. Въпреки това ищцата е депозирала уточнителна молба, с която отново е очертава предмета на правния спор, който да послужи за провеждане на съдебното производство. Вместо да разгледа правния спор съдът е извършил неправилна и необоснована преценка, че ищцата не изпълнила точно дадените указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба. Тук е мястото да бъде посочено, че изпълнението на дадените указания от съда е в пряка зависимост от изпълнение на задължението на съда да даде точната квалификация на исковата претенция и да вземе предвид всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди, а ако има колебания или неясноти – да формулира ясни и точни указания към ищеца за отстраняване нередовностите в исковата молба. В случая това не е сторено, като формално и бланкетно съдът е приел, че нередовностите в исковата молба не са отстранени и е побързал да прекрати производството по делото, като така е допуснал нарушение на чл. 9, ал. 4, вр. чл. 203 АПК. Така допуснатото процесуално нарушение в конкретният случай е съществено, тъй като е довело до преграждане хода на производството за частния жалбоподател. По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение, счита, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото трябва да се върне на същия състав на АС Варна за продължаване на процесуалните действия и разглеждане на предявения иск. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,