Определение № 136 от 28.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 176/2012 г.

Производството е по чл.282 ГПК. П остъпила е молба от „Роялти“ ЕООД за освобождаване на внесеното от дружеството по сметка на ВКС обезпечение по ч.т.д. №939/2011г. на ВКС, ТК в размер от 184 608.50 лева и превеждането му по сметка на частния съдебен изпълнител С. Я. по изп.д. №20148440400914 за удовлетворяване на взискателя „Рила Комерс“ ООД. Ответникът по молбата „Рила Комерс“ ООД излага доводи за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното: С определение №981 от 08.12.2011г. по ч.т.д. №939/2011г. на ВКС, ТК, е спряно изпълнението на влязлото в сила решение №52 от 03.11.2011г. по т.д. №325/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение и оставените с него в сила решение от 03.11.2008г. по гр.д.№2461/08г. на СГС, ІV-В състав и решение от 16.02.2007г. по гр.д.№10810/2004г. на СРС, ГК, 26 състав. От страна на молителя по сметка на ВКС е внесено обезпечение съгласно чл.282, ал.2, т.2 ГПК в размер на 184 608.50 лева, която сума е налична и към настоящия момент. С решение №116 от 19.12.2012г. по т.д. №176/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. е оставена без уважение молбата на „Роялти“ ЕООД за отмяна на решение №52 от 03.11.2011г. по т.д. №325/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставено в сила решение №349 от 03.11.2008г. по гр.д.№2461/08г. на СГС, ІV-В състав. С потвърденото решение №349 от 03.11.2008г. по гр.д.№2461/08г. на СГС, ІV-В състав е оставено в сила решение от 16.02.2007г. по гр.д.№10810/2004г. на СРС, ГК, 26 състав, с което е уважен ревандикационния иск на „Рила Комерс“ ООД за установяване правото на собственост и предаване на владението на подробно описания недвижим имот – магазин от 154 кв.м., намиращ се в гр. София, в сградата на [улица]. Искането от „Роялти“ ЕООД за освобождаване на внесеното по ч.т.д. №939/2011г. на ВКС, ТК обезпечение в размер от 184 608.50 лева е направено на 27.02.2019г. /молба вх.№1999 от 27.02.2019г./. С оглед горната фактическа обстановка, молбата за освобождаване на обезпечението се явява неоснователна, тъй като искането е направено след изтичане на едногодишния срок по чл.82 ГПК. В несените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок една година от датата, на която са станали изискуеми /чл.82 ГПК/. Вземането на „Роялти“ ЕООД за връщане на сумата, платена като обезпечение в производството по чл.309, ал.1 вр. чл.282, ал.2, т.2 ГПК, е станало изискуемо на 19.12.2012г.- с влизане в сила на решението на ВКС за оставяне без уважение на молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК /т.3 от ТР №6/2014г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид изложеното внесената сума по обезпечението в размер от 184 608.50 лева следва да бъде преведена в приход на държавния бюджет. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение