Определение № 135 от 18.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2016 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. К. Б. Ц. С. - П. при обжалване на решението от 27.10.2015 г. по гр. д. № 17 945/ 2014 г. на Софийски градски съд прави искане за спиране на неговото предварително изпълнение. Касационната инстанция е съобразила, че: 1) искането е за спиране на осъдително въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение и са уважени исковете по чл. 108 ЗС на А. И. Й. и И. П. Й. - Н. срещу касатора; 2) направено е след подадена касационна жалба, която няма суспензивен ефект (чл. 282, ал. 1 ГПК); 3) жалбата е с допустим предмет – въззивното решение е относно вещно право върху недвижим имот, а цената на исковете е ирелевантен критерий за възможността гражданското дело да достигне до ВКС (арг. от чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК) и 4) изхожда от легитимирана страна – от осъдения касатор. Поради това и в приложението на чл. 282, ал. 2, т. 2, вр. чл. 69, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК с разпореждане от 04.04.2016 г. са дадени указания и 2-седмичен срок, в който следва да представи доказателства за внесена парична гаранция или за извършено друго обезпечение по чл. 180 – 181 ЗЗД за сумата 77 599. 50 лв. Указанията са надлежно съобщени на 15.04.2016 г., но в границите на 2-седмичния срок, изтекъл на 03.05.2016 г. (първият работен ден след неработния 29.04.2016 г), не са представени доказателства за извършено надлежно обезпечение в полза на ответниците по касация. Изложеното изключва предпоставките на чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК касационната инстанция да допусне спиране на осъдителното въззивно решение. При тези мотиви, съдът