Определение № 420 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 459/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. В., [населено място], приподписана от адвокат М. Й., срещу въззивно решение №7444 от 13.11.2012 г. по гр. дело № 10596/2012 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №I-24-171 от 29.12.2011 г. по гр.дело №23421/2010 г. на Софийския районен съд за признаване за установено по отношение на него, че дължи на [фирма], [населено място], сумата 5 070.83 лв. – стойност на изразходвана топлинна енергия и сумата 1 006.93 лв. - мораторна лихва. Въззивният съд е приел, че установяването на фактите, въз основа на които се приема, че исковете са основателни, се базира не само на издадените от ищеца частни свидетелстващи документи, но и на съвкупната проверка на всички доказателства по делото, включително и тези събрани чрез техническата експертиза и счетоводната експертиза. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това длъжен ли е по реда на чл.183 ГПК съдът да изключи от доказателствата по делото представените в заверени от страната преписи документи, ако е поискано да бъдат представени оригиналите, а това не е направено. Твърди се, че този въпрос е решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №7444 от 13.11.2012 г. по гр. дело № 10596/2012 г. на Софийския градски съд Повдигнатият от касатора въпрос не обуславя крайното решение, защото съдът е приел, че искът е основателен след съвкупна преценка на всички доказателства по делото, а не на базата на представените в заверени от ищеца преписи от частни свидетелстващи документи, които са и издадени от него. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.