Решение № 118 от 3.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 987/2012 г.

Решение № 118 от 3.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 987/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" [населено място], приподписана от гл. юрисконсулт Г. Б., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, IV-В отд., от 9.05.2012 г. по гр. д. № 17224/2011 г., в частта, с която са уважени предявените от Б. Г. Ч. против ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. В частта, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ въззивното решение не е обжалвано. С определение № 137 от 1.02.2013 г., постановено по настоящото дело № 987/2012 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос "необходимо ли е да се изследват трудовите функции по длъжностните характеристики на отделните длъжности, за да се прецени задължителен ли е подборът, или следва да се изхожда само от наименованието на длъжността", поради решаването му в противоречие с практиката на ВКС. Ответницата по касация Б. Г. Ч. от [населено място] в представения писмен отговор моли решението да се остави в сила. По поставения въпрос ВКС намира следното: С приложеното решение № 246/2011 г. по г. д. № 1152/2010 г. III г. о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса кога работодателят има задължение да извърши подбор е прието, че преценката за идентичността на длъжностите с оглед наличието на задължение за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики на отделните видове работа, т. е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованието по щата. Работодателят няма задължение за подбор когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Задължение за подбор възниква когато при съкращаване на щата или намаляване обема на работа се премахват част от бройките за една длъжност или работникът/служителят изпълнява идентични или сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС са задължителни съгласно т. 2 на ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. По основателността на касационната жалба: За да уважи иска въззивният съд е приел, че в новото щатно разписание от 25.05.2010 г. фигурират 9 щатни бройки за длъжността "изпълнител" в хотел "О. ", поради което и при соченото основание за уволнение работодателят следва да извърши подбор между еднаквите или сходни като трудови функции длъжности. Приел е, че не са ангажирани доказателства работодателят да е извършил подбор във връзка със съкращаването на щата, в който подбор да е участвала трудовата функция на ищцата, поради което уволнението е незаконно. Като неоснователни е оценил доводите на ответника, че са съкратени всички щатни бройки за длъжността "изпълнител-камериер". Приел е, че в новото щатно разписание са запазени щатни бройки с наименованието "изпълнител" и същия код по Н. както по предходното щатно разписание, без да обсъди представените по делото длъжностни характеристики. К. ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" прави оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Доводите за недопустимост са основани на твърдения за липса на правен интерес от иска поради отмяната на уволнението от работодателя в деня на предявяване на иска и на следващо място поради предявяване на иска преди да е изтекъл срокът на предизвестието, т. е. преди да е прекратено трудовото правоотношение. Оплакванията за неправилност са основани на доводи за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Излага съображения, че съдът не е обсъдил представените по делото поименни щатни разписания и длъжностните характеристики, поради което е направил необоснован извод, че трудовата функция е продължила да съществува. Моли решението да се отмени и исковете да се отхвърлят като се присъдят разноските по делото включително юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд намира, че въззивното решение е валидно и допустимо, но с оглед дадения по-горе отговор на поставения въпрос е неправилно. Законосъобразно въззивният съд е приел е, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ не са недопустими. Поради липса на доказателства за часа на подаване на исковата молба на 10.05.2010 г. правилно съдът е приел, че не е установено към този момент ищцата да е била уведомена по надлежния ред за заповедта на работодателя за отмяна на уволнението, връчена й на същата дата. Правилни са и основаните на чл. 235, ал. 2 ГПК изводи на въззивния съд за допустимост на иска. Ако към момента на предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в полза на ищеца не съществува потестативното право тъй като срокът на предизвестието не е изтекъл, но този факт настъпи до приключване на устните състезания, съдът е длъжен да го съобрази при постановяване на решението си, което отразява правното положение между страните към момента на приключване на устните състезания. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 62 от 26.03.2013 г. по гр. д. № 758/2012 г. III г. о. ВКС за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса за допустимостта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил юридическият факт на прекратяване на трудовото правоотношение. Неправилно въззивният съд е приел, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Ответницата по касация Б. Ч. е изпълнявала длъжността "изпълнител-камериер" в сектор "Хотелска част" в отдел "О.". От представените по делото поименни щатни разписания се установява, че в хотел "О." са останали длъжностите "изпълнител-готвач", "изпълнител-барман", "изпълнител-сервитьор" и "изпълнител-калкулант". Заеманата от Б. Ч. длъжност "изпълнител-камериер" е премахната по новото щатно разписание от 25.05.2010 г. като са заличени всички щатни бройки. Видно от представените длъжностни характеристики за длъжностите "изпълнител-калкулант", "изпълнител-сервитьор", "изпълнител-готвач", "изпълнител-барман", "изпълнител-администратор" и "изпълнител-камериер", трудовата функция на длъжността "изпълнител-камериер" не е запазена в нито една от останалите изброени длъжности, нито е налице сходство в основните трудови задължения. В потвърждение на извода за реално съкращаване на щата са и показанията на св. Б., която установява, че след 25.05.2010 г. задълженията на камериерките са били изпълнявани от лица, наети на работа в поделение Горна баня. При тези данни за премахване на всички щатни бройки за заеманата от ответницата длъжност, работодателят не е имал задължение да извърши подбор. Като е приел противното въззивният съд е постановил решението в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени и исковете да се отхвърлят. Решението следва да се отмени и в частта за разноските - за сумата над 138 лв. присъдени на ищцата разноски, и за сумата над 128,52 лв. присъдена държавна такса. На касатора следва да се присъдят разноските по делото в размер на 230 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение