Определение № 723 от 27.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1124/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ПАУЕРСКРИЙН – БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, представлявано от адв. И. И., срещу разпореждане от 05.12.2017г. по т.д. № 3255/2017г. на Софийски апелативен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното по делото осъдително въззивно решение. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е издадено при явно недопустимо решение на въззивния съд, постановено в нарушение на диспозитивното начало на гражданския процес извън заявения обем и предмет на търсената защита. Твърди още, че е налице и произнасяне със сила на пресъдено нещо по отношение прекратяването на договора за продажба, за установяване на което прилага в цялост арбитражно решение по в.а.д. № 285/2015г. на АС при БТПП. Твърди, че с оглед тежкото финансово състояние на ищцовото дружество, при едно евентуално изпълнение на недопустимото въззивно решение ще бъде затруднен да събере вземането си. Моли да бъде постановено определение, с което бъде отменено разпореждането за издаване на изпълнителен лист или да бъде спряно изпълнението по образуваното изпълнително дело до приключване на производството с влязло в сила решение. Ответникът по частната жалба „МОСТСТРОЙ ПЛОВДИВ ПЛАНТ“ ЕООД не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С постановеното разпореждане въззивният съд е приел, че постановеното по делото въззивно решение подлежи на принудително изпълнение на основание чл.404, т.1 ГПК, поради което молбата на ищеца за издаване на изпълнителен лист следва да бъде уважена. Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно чл.404, т.1 ГПК подлежи на изпълнение невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд. Границите на извършваната във връзка с направено искане за издаване на изпълнителен лист проверка са посочени в чл.406, ал.1 ГПК, според който изпълнителен лист се издава, след като съдът проверява дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. С оглед на това изложените в частната жалба доводи за недопустимост на осъдителното въззивно решение не могат да бъдат обсъждани при произнасяне по искането за издаване на изпълнителен лист въз основа на това решение. В случай на недопустимост или неправилност на невлязлото в сила осъдително въззивно решение защитата на ответника е по реда на касационното обжалване на това решение, като при подадена касационна жалба изпълнението на решението може да бъде спряно при условията на чл.282, ал.2 ГПК. В настоящия случай след издаване на изпълнителния лист е направено искане за спиране на изпълнението на въззивното решение и това искане е уважено с определение № 3 от 18.05.2018г. по т.д. № 1125/2018г. на ВКС, ТК, II т.о. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение