Определение № 1597 от 14.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 110/2024 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. С определение № 733 от 20.11.2023г. по в.т.д. № 609/2022г. на Апелативен съд – София, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е изменено решение № 649 от 25.10.2023г. по делото и присъдените на ответниците „Елон“ ООД и „Нисофф Консулт“ ООД разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК са намалени съответно на 4 000 лева и 4 800 лева. Със същото определение е отказано присъждането на разноски на ищцата Е. Е. К. (4390 лева, направени разноски в първоинстанционното производство), както и възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА на адвокат В. А. В. за осъществено процесуално представителство на близък от 20 762 лева с ДДС в първоинстанционното и във въззивното производство. С частна жалба вх. № 26615/22.11.2023г. Е. Е. К. обжалва въззивното определение в частта на присъдените разноски на ответниците, съответно отказа да й бъдат присъдени разноски, както и възнаграждение на адвокат В. за осъщественото от него процесуално представителство. Страната поддържа, че не е отговорна за разноските в производството, тъй като прекратяването му е поради настъпили след предявяване на исковете и независещи от нея, а от „Елон“ ООД обстоятелства. Неправилен е изводът на въззивния съд, че няма право на разноски, тъй като не е направила незабавно отказ от иск. „Елон“ ООД и „Нисофф Консулт“ ООД оспорват жалбата. Според дружествата исковете на Е. Е. К. са недопустими поради липса на абсолютна процесуална предпоставка и не е възможно да бъдат присъдени разноски на ищцата, особено с оглед на обстоятелството, че с поведението си ответниците не са дали основание за завеждане на исковете. Ищцата добре е знаела, че „Елон“ ООД притежава значителен брой имоти, които гарантират вземанията й. С частна жалба вх. № 27569/01.12.2023г. „Нисофф Консулт“ ООД обжалва въззивното определение в частта, с която присъдените на дружеството разноски са намалени от 6 800 лева на 4 800 лева (за разликата от 2 000 лева). Съгласно раздел 2, т. 2 от сключения между страните договор за правна защита и съдействие от 15.03.2022г. той има функция на разписка за извършеното плащане в брой и е годно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. То е в размер на 2 000 лева, в който смисъл да се отмени определението. Е. Е. К. оспорва жалбата на „Нисофф Консулт“ ООД като недопустима и неоснователна. Частните жалби са допустими. Те са подадени срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лица с интерес от обжалването и имат съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество основателна е жалбата на Е. Е. К.. С решение № 649 от 25.10.2023г. по в.т.д. № 609/2022г. на Апелативен съд – София е обезсилено решение № 260336 от 16.05.2022г. по т.д. № 5371/2014г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото, образувано по евентуални искове на Е. Е. К. срещу „Елон“ ООД и „Нисофф Консулт“ ООД за обявяване за нищожни, на основания по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, сключени между дружествата на 24.06.2014г. договор за заем и договор за залог на търговско предприятие. За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – София е приел, че Е. Е. К. е загубила качеството „кредитор“ на „Елон“ ООД, поради което няма правен интерес от водене на исковете за нищожност на сключените между това дружество и „Нисофф Консулт“ ООД договори. Ищцата е изложила, че е хирографарен кредитор на „Елон“ ООД и има вземане за равностойността на дружествения дял на наследодателката й, която е била съдружник. Правата на ищцата обаче са били удовлетворени в хода на въззивното производство. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, с въззивното решение на „Елон“ ООД и „Нисофф Консулт“ ООД са били присъдени разноски по делото от по 10 800 лева. С първоинстанционното решение предявените от Е. Е. К. искове са били уважени на първото заявено основание, с присъждане на разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК. С молба за изменение на въззивното решение в частта на разноските Е. Е. К. е поискала вместо да бъдат присъждани разноски на дружествата - ответници, да бъде осъдено „Елон“ ООД да й заплати 4 390 лева разноски по делото пред Софийски градски съд, а на представляващия я при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокат В. А. В. - минимално адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 20 762 лева с ДДС. Според изложеното в молбата неправилно въззивният съд е разпределил отговорността за разноските в тежест на ищцата. Тя е завела иск за нищожност през 2014г., а окончателното плащане в нейна полза е от месец октомври 2022г. и то по реда на принудителното изпълнение. Т.е. ответникът „Елон“ ООД като страна е дал повод за завеждане на делото, доколкото неговото плащане в полза на кредитора е осъществено девет години след предявяване на иска и след постановяване на решение на една инстанция в полза на ищцата. Оспорено е било и действителното плащане на адвокатското възнаграждение, както и размерът на реално дължимата държавна такса за въззивното обжалване. „Елон“ ООД и „Нисофф Консулт“ ООД са оспорили молбата по чл. 248 от ГПК. Те са поддържали, че при прекратяване на делото право на разноски има ответникът. С обжалваното определение въззивното решение е било изменено в частта на присъдените на „Елон“ ООД и „Нисофф Консулт“ ООД разноски. Разноските са били намалени съответно на 4000 лева и 4 800 лева. Отказано е било присъждане на разноски на Е. Е. К.. Съгласно изложеното от въззивния съд в тежест на ищцовата страна са разноските, не само когато е налице решение, с което искът е отхвърлен, но и в случаите когато поради недопустимост на иска, оттегляне или отказ делото бъде прекратено. Когато след предявяване на иска поради нови, независещи от ищеца факти, предявеното право се погасява, отговорността за разноски може да бъде възложена на ответника, но само ако ищецът е осуетил продължаване на делото веднага след настъпването на тези факти. В процесния случай ищцата е продължила процеса и при приключване на съдебното дирене е искала постановяване на решение по същество на спора. При тези установени обстоятелства не е имало основание за присъждане на разноски на ответниците „Елон“ ООД и „Нисофф Консулт“ ООД, а такива са дължими на ищцата. Правният интерес от исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за нищожни на договора за заем и договора за залог на търговско предприятие от 24.06.2014г. е бил основан на качеството на Е. Е. К. „кредитор“ на „Елон“ ООД – за вземания по чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Ищцата е имала интерес да противопостави съдебното решение на дружеството по бъдещ или вече висящ изпълнителен процес, когато изпълнението се насочва върху имущество, което е предмет на разпореждане по нищожните договори (търговското предприятие на длъжника), като иска от съдебния изпълнител зачитане на силата на пресъдено нещо на решението. СПН на съдебното решение срещу ответника „Нисофф Консулт“ ООД пък е щяло осуети възможността за предявяване на иск по чл. 440 от ГПК. В хода на въззивното производство задълженията към ищцата са били погасени, както е приел и въззивният съд, и производството по делото е станало недопустимо – липсвал е правен интерес от воденето му. Касае се за настъпили в хода на делото независещи от ищцата, а от „Елон“ ООД обстоятелства, обусловили прекратяването му. В този смисъл са определение № 626 от 20.08.2012г. по ч.гр.д. № 275/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 60297 от 26.07.2021г. по ч.т.д. № 266/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Без значение е, че посочените определения на състави на ВКС касаят искове по чл. 135 от ЗЗД. Хипотезата е сходна с положението на кредитора при водене на иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Кредиторът се защитава от поведение на длъжника, което го уврежда. При иск по чл. 135 от ЗЗД страните по договор не биха се противопоставили на неговия ефект в отношенията по между им, а при иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД не биха предявили иск за установяване нищожност на договор, дори такава нищожност да е налице. Действително за ищцата е съществувала възможност да оттегли или да се откаже от водените искове, но тя не е била длъжна да го прави. Липсата на правен интерес, начална или настъпила в хода на делото, обуславя недопустимост на предявения иск и води до прекратяване на делото. Същевременно не биха били дължими направени след удовлетворяване на вземанията на ищцата разноски, а по делото такива разноски ищцата не претендира. Изводът на въззивния съд, че отговорността за разноски може да бъде възложена на ответника само ако ищецът е осуетил продължаване на делото веднага след настъпването на новите обстоятелства, не се споделя от настоящия съдебен състав. По изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, като разноски на ответниците не се присъждат, а такива се присъдят на ищцата. Направените разноски от 4 390 лева не се оспорват от ответниците. Дължимо е също възнаграждение на адвокат В.. Налице е уговорка за предоставяне на безплатна правна помощ на близък по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Относно размера на възнаграждението от 20 762 лева с ДДС самите ответници не оспорват, че съответства на материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност и конкретно извършените от адвокат В. А. В. в първоинстанционното и въззивното производство съдопроизводствени действия, т.е. че размерът на възнаграждението е справедлив и обоснован. Тъй като с молбата по чл. 248 от ГПК ищцата е поискала присъждане на разноски единствено по отношение на ответника „Елон“ ООД, така тези разноски следва да бъдат присъдени – Ѕ от дължимите суми. При изложеното по-горе, няма основание дружеството „Елон“ ООД да понася пълния размер на разноските (ответниците са задължителни необходими другари и решението трябва да бъде еднакво спрямо тях), нито ищцата се позовава на обстоятелства, обосноваващи отговорност на дружеството за всички разноски (солидарна отговорност или друго). Подадената от „Нисофф Консулт“ ООД частна жалба следва да бъде оставена без уважение. Няма основание за присъждане на дружеството на допълнителни разноски за адвокат за осъществено процесуално представителство в първоинстанционното производство. Воден от горното съдът