Определение № 1984 от 03.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1278/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Петя В. И., чрез адв. А. Д., подадена срещу Определение № 81/29.01.2026г., постановено по в. гр. д. № 530/2025г., с което състав на Окръжен съд – Ловеч е оставил без уважение молба по чл.248 ГПК на жалбоподателката за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските чрез присъждане на допълнителни такива в пълния претендиран за въззивната инстанция размер. По подробно изложени съображения, обосновани както с практика на СЕС, така и със становището, че приходите на адвоката трябва да покриват разходите му, съответно изброени, че размерът на месечния му доход следва да бъде най-малко съизмерим с размерите на брутните възнаграждения в съдебната система при съобразяване с годините на професионалния му опит, както и с оплакване за непропорционалност на присъденото на основание чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение от 480 лв. / 245.42 евро/, с ДДС, на цената на заведените искове и с довод, че присъждането на неразумни и несъразмерни възнаграждения ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги, се иска отмяна на определението и присъждане на пълния размер на претендираното по чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за сумата от 2 558.59 лв. /1 308.19 евро/. Ответникът по частната жалба – „Ти Би Ай Банк“ЕАД не депозира писмен отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд по реда на чл.248 ГПК определение е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално допустима. Посочената от въззивния съд необжалваемост на акта, обусловена от приетата необжалваемост на въззивното решение, не обвързва разглеждащия частната жалба състав на ВКС. Релевантна за обжалваемостта на въззивното решение и съответно на акта по чл.248 ГПК, при съобразяване, че спорът е потребителски, е цената на предявените искове, която и по двата иска е над 5000 лв. /2 556.46 евро/, а не размерът на обжалваемата част и то само на осъдителния иск, предмет на разглеждане от въззивния съд. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения: Правилно в постановеното по реда на чл.248 ГПК определение, предмет на настоящото производство, съдът е установил, че извършените процесуални действия от адв. Д., осъществил безплатно процесуално представителство на ищцата по делото, се изчерпват с подаване на отговор на въззивна жалба и на въззивна частна жалба, както и че в рамките на въззивното производство е проведено само едно открито съдебно заседание, в което не са се явили процесуални представители на страните, не са събирани нови доказателства, нито е имало искания от страните в тази насока. Въззивният съд е съобразил и практиката на СЕС - Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С-438/22, според което посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи съда, като в практиката се приема, че могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждението. Независимо от обективираната от съда воля, че съобразява фактическата и правна сложност на делото, видно от мотивите към акта този критерий е посочен само формално. Досежно размера на адвокатското възнаграждение за въззивното производство, настоящият състав на ВКС намира следното: След съобразяване с изведените от практиката критерии за определянето му, а именно: - материалния интерес на спора – първоинстанционното решение е обжалвано в частта, с която е уважен искът за установяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит за 6000 лв. поради нарушение на чл.11, ал.1,т.10 ЗПК досежно начина на формиране на ГПР, както и в частта, с която частично е уважен искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД и банката е осъдена да заплати на ищцата сумата от 2 816.88 лв., или предмет на въззивното производство е правилността на обжалваното решение по два иска; - обема и естеството на извършените от процесуалния представител на ищцата действия по подаване на отговор на въззивната жалба, който е подробен, с мотивирано становище по оплакванията в същата, с позоваване на практика на СЕС. Тук следва да се отбележи, че по въпроса за изискванията на закона за начина на формиране на ГПР има утвърдена практика и на ВКС, поради което делото във фазата на въззивното производство не се отличава с правна и фактическа сложност. След съвкупна преценка на всичките тези обстоятелства, включително и разумната цена на адвокатските услуги, настоящият състав намира, че възнаграждение в размер на 480 евро с ДДС съответства на справедливия размер на цената на предоставената услуга за въззивното производство. Следователно, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение искането на ищцовата страна за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за разликата над 245.42 евро до 480 евро, или за сумата от 234.58 евро, която следва да се присъди в полза на молителя. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение