Определение № 3854 от 14.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4662/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 12380/27.06.2025 г. по гр.д. № 944/2024 г., с което Софийски градски съд по молба на З. В. С. е отказал да измени по разноските въззивното решение. Определението се обжалва от З. С. с довод, че чл. 78, ал. 3 ГПК е приложен неправилно. Това е така, защото законът предвижда задължение на ищеца да възстанови платеното възнаграждението за един, а не за двамата адвокати, осъществили представителството на ответника пред втората инстанция. Ответникът Нов български университет, ответник и по частната жалба, възразява, че е неоснователна. Възнаграждението, за което с въззивното решение ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, е уговореното и изплатено възнаграждение за представителството пред втората инстанция по договор с адвокатско съдружие „Н., К.“. Чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда, че когато искът е неоснователен (изцяло или частично) ищецът дължи да възстанови на ответника разноски (само) за един адвокат. Принципът за равенство по чл. 9 ГПК налага да се приеме, че ограничението се прилага и в хипотезата по чл. 78, ал. 3 ГПК. Чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са в процесуалния закон, но са материалноправни. Разпоредбите предвиждат обективна отговорност за вреди/възстановяване на разход по делото, нямат субективен елемент, но в техните предпоставки/материалноправни условия е причинноследствената връзка. Стореният разход трябва да е по причина на поведението на насрещната страна, която е изгубила делото, т.е. да е свързан с необходимата защита, наложила процесуалното представителство чрез адвокат. При упълномощаване на втори, трети и т.нат. адвокат причинно-следствената връзка е изключена. Причината за допълнителния разход е в поведението на страната, която го е упълномощила, а не на насрещната, без значение на конкретната причина – лош избор на първия избран/упълномощен адвокат, злоупотреба с право на защита с цел увеличаване разходите на насрещната страна и т.нат. Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗА, сдружените адвокати упражняват адвокатска дейност по начин, който предполага наличието на общи клиенти, а това обстоятелство се счита обявено с регистрацията. Осъщественото процесуално представителство от един или повече от сдружените адвокати е в изпълнение на договорните им задължения. Разходът е само един и е свързан със защитата по конкретното дело. В случая, той е по причина на неоснователната претенция, поддържана от ищеца и пред втората инстанция. Определението, с което въззивният съд е отказал да измени решението в частта по разноските и да приеме нещо различно, е в правилното приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК. Настоящата инстанция следва да го потвърди.