Определение № 2167 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2657/2023 г.

Производството е образувано по частна жалба на вх.№ 7196/20.06.2023 г. на А. Б. М., [населено място], срещу определение №1196/18.05.2023 г. по ч.гр.д. №1640/2023 на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е прекратено производството по частно гражданско дело № 1640/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение и върната частната жалба, подадена от А. Б. М. против определение № 493/23.03.2023 г., постановено от състав на ВКС по ч.гр.д. № 147/2023 г. В обжалваното определение е прието, че частната жалба е недопустима – подадена е срещу съдебен акт, който е окончателен.С определение № 93/24.01.2023г., постановено по ч.гр.д. № 147/2023 г. състав на ВКС се е произнесъл по частна жалба на А. Б. М. против определение № 4224 от 14.11.2022г. по гр. д. № 4134/2022г. на друг състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата на М. за отмяна на влязлото в сила решение № 260300/01.10.2020г. по въззивно гр.дело № 6888/2019г. на СГС. Съставът по ч.гр.д. № 147/23 г. е потвърдил преграждащото определение на състава, сезиран с молба за отмяна. Неговото определение е окончателно. А. М. е подала молба по ч.гр.д. № 147/23 г. за допълване на горното определение - № 93/24.01.2023г., по съображения, че съставът на ВКС не се е произнесъл по всичките доводи и оплаквания.Тази молба е оставена без уважение с определение № 493/23.03.2023 г. Последното също е окончателно, защото обжалваемостта на актовете по чл. 250 ГПК следва обжалваемостта на съдебните актове, които е поискано да бъдат допълнени (чл. 250, ал. 3). Това изрично е указано и в определението, предмет на настоящата частна жаба. М. не се е съобразила с него, както и с разпореденото в процесуалния закон, и е подала частна жаба, която се явява недопустима и трябва да бъде върната, а производството по нея – прекратено. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно е направен извод в обжалваното определение, че частната жалба е недопустима, тъй като определението, срещу което е подадена, не подлежи на обжалване. Това е така, защото съобразно чл.274, ал.2, изр. второ ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само определенията, постановени от тричленен състав на ВКС, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това е посочено изрично в закона. Възможността за инстанционен контрол е изчерпана и обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в ГПК не е изрично предвидено, поради което следва да се приеме, че не са налице хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.