Определение № 516 от 11.11.2024 г. на ВКС по н. д. № 976/2024 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1, вр. чл. 42, ал. 2, предл. 1. НПК. С Разпореждане № 944 от 25 октомври 2024 г. съдията-докладчик от Районен съд – Ихтиман е прекратил производството по н.о.х.д. № 575/24 г. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, излагайки аргументи в подкрепа на застъпеното становище, че компетентен да разгледа делото по внесения обвинителен акт срещу С. К. Н. е Районен съд – Тутракан, където е бил внесен обвинителният акт. Като съобрази изложеното в разпореждането и материалите в делото настоящият съдебен състав прие следното: В РС – Тутракан е бил внесен обвинителен акт на 19 март 2014 г. и е било образувано н.о.х.д. № 121/14 г. С Разпореждане № 138 от 4 април 2014 г. съдията-докладчик, проверявайки подсъдността, приел, че делото е местно подсъдно на РС – Тутракан и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. На 28 май 2014 г. бил даден ход на делото и на съдебното следствие. След няколкократни отлагания и проведени съдебни заседания, делото било възложено за разглеждане на нов съдия-докладчик без документална следа в съдебното досие за причините за това и за самото му преразпределяне. С Разпореждане № 341 от 31 юли 2020 г. новият съдия-докладчик приел, че местно компетентен е РС – Тутракан и насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание. Поради неустановяване местонахождението на подсъдимия и нередовното му призоваване разпоредителното заседание било отлагано многократно. На 25 септември 2024 г., в отсъствие на подсъдимия, но след редовното му уведомяване по чл. 247в НПК, съдът дал ход на разпоредителното заседание и приел, че делото е подсъдно на РС – Ихтиман, поради което го прекратил и изпратил там. Като аргумент в подкрепа посочил настъпването на престъпния резултат – имущественото разпореждане на свидетеля М. Г. с паричната сума от 7 500 лева, осъществено в [населено място]. В определението са развити и съображения по съществото на обвинението. С разпореждането, с което е повдигнат спорът за подсъдност, съдия-докладчикът от РС - Ихтиман е отбелязал, че за местната подсъдност следва да се отсъжда въз основа на изложеното в обвинителния акт, а не след анализ на събрани в досъдебното производство доказателства и правни аргументи, касаещи обвинението. В тази връзка е изтъкнал изрично развитите в обвинителния акт съображения за това, че деянието е довършено в [населено място]. ВКС намира, че делото следва да се разгледа от РС – Тутракан, тъй като е местно подсъдно на този съд. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НПК делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. За определянето на последното обстоятелство е релевантно възведеното в тази връзка твърдение в обвинителния акт. В разглеждания случай, видно от изнесеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, престъплението, за което е повдигнато обвинението (по чл. 209, ал. 1 НК), е довършено в [населено място]. Тезата на прокуратурата по този въпрос е развита подробно (л. 5 и л. 6, том 1. на съдебното дело) – прокурорът е обосновал виждането си до кой момент отношенията между страните са били гражданскоправни, кога описаната деятелност е прераснала в измамлива, къде и каква вреда е настъпила за свидетеля М. Г.. Проверката на основателността на застъпената от държавното обвинение теза се дължи при обсъждане на обвинението по същество и няма отношение към определянето на подсъдността. В този смисъл са основателни съжденията в разпореждането, с което е повдигнат спор за подсъдност. Така мотивиран, ВКС, второ наказателно отделение