Решение № 4287 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Калифея“ АД, ЕИК 115621918, седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], представлявано от Д. В., чрез адв. Н. Николова, САК, против Решение № 9506 от 05.11.2024 г. по адм. дело № 442/ 2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено действие по изменение на Кадастралния регистър (КР) на Началника на СГКК – Пловдив, състоящо се в промяна на данните в КР в частта за недвижими имоти с идентификатори 77270.504.4075 и 77270.504.4079 по КККР на гр. Хисаря и конкретно – в регистриране на „Калифея“ АД като собственик на посочените поземлени имоти без заличаване на отразените данни в кадастралния регистър за правото на собственост на жалбоподателите върху посочените поземлени имоти. Според касатора обжалваното Решение е неправилно, недопустимо, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че извършеното „изменение“ в регистър собственици в КККР за гр. Хисаря е във връзка с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 2056/ 20.11.2023 г. по адм. дело № 921/ 2023 г. на Административен съд - Пловдив. Излага становище, че се касае за служебно отстраняване на техническа грешка в изпълнение на цитираното съдебно решение. В този смисъл настоява, че обжалваното съдебно решение е в противоречие със съдебно решение № 2056/ 20.11.2023 г. по адм. дело № 921/ 2023 г. на Административен съд – Пловдив. Прави възражение, че не е налице годен за оспорване административен акт с оглед разпоредбата на чл. 53а, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), а съдът неправилно е приел, че изменението отговаря на характеристиките на индивидуален административен акт. Изразява становище, че неправилно е прието, че не са налице предпоставките на чл. 53а, т. 1, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Останалите доводи са по същество на спора. Иска отмяна на решението или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски. По делото е постъпила и частна жалба от И. И. А., Н. Й. К., Й. Х. Ш., В. К. Б. и М. К. Г., чрез адв. М. Деведжиева, срещу Решение № 9506 от 05.11.2024 г. по адм. д. № 442/ 2024 г. на Административен съд – Пловдив, в прекратителната му част. Частните жалбоподатели считат Решението в тази му част за неправилно. Оспорват извода на съда, че за частните жалбоподатели не е налице правен интерес от оспорване на извършеното вписване. Изтъкват, че изменението в кадастралния регистър по отношение поземлени имоти с идентификатори 77270.504.4075 и 77270.504.4079 е извършено на основание чл. 53а, т. 1 от ЗКИР и се изразява във вписване на „Калифея“ АД като собственик на тези имоти наред с наследници по закон на общия на частните жалбоподатели наследодател В. Х. Ф., починал на 15.12.1960 г., легитимиращи се с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по наследство и давност, вписан под [заличен текст] и нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство, вписан под [заличен текст]. Сочат, че по делото са представени Удостоверение за наследници на В. Ф. и на Д. И. Ш., като вписаните в КР собственици са наследниците по цитираните нотариални актове. Продължават, че на вписаната като собственик в КР М. В. В. правопроиемници са И. И. А. като нейна дъщеря и Н. Й. К. и Й. Х. Ш. по право на заместване на починалата ѝ на 23.02.2019 г. дъщеря Д. И. Ш., а на вписания като собственик в КР К. М. Г., починал на 27.03.2020 г., наследници по закон са жалбоподателите В. К. Б. и М. К. Г.. Позовават се за правото си на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР. Искат да бъде отменено решението в прекратителната му част, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по касационната и по частната жалба – Началник на СГКК – Пловдив не изразява становище по тях. Ответниците по касационната жалба - И. И. А., Н. Й. К., Й. Х. Ш., В. К. Б., М. К. Г., Я. С. А., А. С. Д., В. И. Б., Г. С. Ф., Н. С. Б., чрез адв. Деведжиева, оспорват касационната жалба в писмен отговор. Ответникът по частната жалба – „Калифея“ АД, чрез адв. Николова, оспорва частната жалба. Ответниците по частната жалба - Я. С. А., А. С. Д., В. И. Б., Г. С. Ф., Н. С. Б., чрез адв. Деведжиева, изразяват становище за основателност на частната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на касационната, и на частната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите, данните по делото, изразените от страните становища, както и след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, констатира следното: По отношение касационната жалба: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт, подлежащ на последващ инстанционен контрол, е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съображенията за това са следните: На първо място, неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на съдебното решение с довод за недопустимост на жалбата поради липса на предмет на оспорване. Съдебното производство е образувано по жалба на Я. С. А., А. С. Д., В. И. Б., Г. С. Ф., Н. С. Б., И. И. А., Н. Й. К., Й. Х. Ш., В. К. Б. и М. К. Г., първите петима от които са вписани в Кадастралния регистър като собственици на процесните поземлени имоти със съответните идентификатори, което обуславя правният им интерес да оспорят извършеното от административния орган вписване в регистъра наред с тях като съсобственик на същите имоти и на друго лице, а самото вписване правилно е прието от съда за подлежащо на обжалване. В настоящия случай се касае за изменение на КР. Съгласно разпоредбата на чл. 53а от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53 ЗКИР. Изменението на КК и на КРНИ в тези хипотези представлява обективирано чрез действие волеизявление на административен орган. Същото е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол. На следващо място, вписването на дружеството като собственик наред с жалбоподателите, според посочването в Уведомлението за извършването му, е на основание влязлото в сила решение № 2056/ 20.11.2023 г. по адм. дело № 921/ 2023 г. на Административен съд – Пловдив. За да отмени вписването, съдът е приел, че изводите на състава, постановил Решение № 2056/ 20.11.2023 г. по адм. дело № 921/ 23 г. на АдмС – Пловдив, относно наличието на данни при изработването на КК за собственост върху процесните имоти в полза на дружеството са неправилни, съответно, че неправилен е изводът за констатирано несъответствие между данните в кадастралния регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Счел е, че административният орган не е изпълнил задължението си да провери всички налични данни преди извършване на вписването и като е анализирал заключението на вещото лице по влязлото в сила, цитирано по – горе решение, решения по граждански дела, е отменил вписването. Така постановеното решение е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. В нарушение на служебното начало по чл. 9 от АПК, във връзка с чл. 171, ал. 2 и ал. 5 от АПК, съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка досежно спорните по делото обстоятелства. Изводите на съда се основават на заключение, прието по друго дело, което не е изслушано в съдебно заседание от състава. Направен е анализ на влязлото в сила решение, като от друга страна, е направен анализ на база съдебни решения по граждански дела, съдържащи данни за имотите по различни планове, което създава трудност за преценка идентичността на имотите в тях и тези, за които е извършено вписване. Извършено е позоваване на служебно известни на съда факти, без да е изпълнено задължението по чл. 155 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Неправилно съдът е приел, че не е налице необходимост от назначаване на СТЕ и е оставил без уважение искането в тази насока на жалбоподателите, като е приел, че при оспорване на изменение на КР по реда на чл. 53 от ЗКИР, не се изискват специални знания, тъй като не се изменя КК, а се преценява наличието на изискванията на чл. 53, ал. 2, във връзка с чл. 53а, т. 1 от ЗКИР. Съобразно чл. 53а ЗКИР при изпълнение на влязло в сила съдебно решение измененията в КККР се извършват без издаване на заповед, като в тези случаи изменението се обективира чрез действие на органа. Критерият за законосъобразността на обективираното чрез действие волеизявление на органа по кадастъра в хипотезата по чл. 53а, т. 1 от ЗКИР е дали изменението съответства на отразяването според решението на гражданския съд. Това предполага наличие на решение, обвързващо и двете страни по спора. За да е приложима разпоредбата на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, т.е. за да възникне право на Началника на СГКК с действие да извърши вписване на изменение в КККР, е необходимо да е налице съдебно решение с обвързваща изпълнителна сила спрямо страните и то на граждански съд по разрешен спор за материално (вещно) право. В случая касаторът твърди, че между него и жалбоподателите е налице спор за материално право, което е индиция, че извършеното преди приключване на спора вписване е незаконосъобразно, тъй като е обусловено от решение по административен спор. Съдът обаче не е извършил преценка в тази насока, а е обсъдил, както беше посочено по – горе, различни планове, с различни отразявания в тях, във връзка с представените от дружеството доказателства за собственост (л. 237 – 247), което изисква използването на специални знания. Като не е назначил експертиза, при която вещото лице, съобразявайки представените доказателства, проследявайки влезлите в сила регулационни и кадастрални планове, наличните по делото доказателства, да даде отговор, съответстват ли документите за собственост на извършеното вписване, респ. има ли решение, в което да е разрешен спор за материално право между страните или това предстои със соченото от касатора дело, а го е отменил директно, е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив, който при анализ на всички доказателства по делото, спазване на процесуалните правила и използване на специални знания да прецени законосъобразността на извършеното вписване съобразно приложимите материалноправни норми. По частната жалба: Частната жалба е подадена в срок, от лица, засегнати от прекратяването на съдебното производство спрямо тях, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по делото е образувано по жалба на Я. С. А., А. С. Д., В. И. Б., Г. С. Ф., Н. С. Б., И. И. А., Н. Й. К., Й. Х. Ш., В. К. Б. и М. К. Г., като само първите петима от жалбоподателите са вписани в Кадастралния регистър като собственици на процесните поземлени имоти със съответни идентификатори. Позовавайки се на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и приемайки, че чл. 2, ал. 5 от ЗКИР е неотносим в случая, съдът е приел, че И. И. А., Н. Й. К., Й. Х. Ш., В. К. Б. и М. К. Г. нямат правен интерес от оспорването, тъй като не са вписани в КР като собственици или носители на други вещни права, въпреки че е отбелязал, че същите са собственици на процесните имоти като наследници, при което е оставил жалбата им без разглеждане, като е прекратил производството по делото спрямо тях. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че правният интерес на жалбоподателите се обуславя от това дали същите са вписани в КР като собственици или носители на други вещни права върху имотите, предмет на оспорването. След промяната на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР (ДВ, бр. 41/2019 г.) заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР са не само лицата, вписани като носители на такива права в кадастралния регистър към влязлата в сила кадастрална карта, а и всяко лице, притежаващо документ, който удостоверява наличието им (В този смисъл О № 10194 от 07.10.2021 г. по адм. д. № 9292/2021 г., ІІ отд. на ВАС; О № 13249 от 23.12.2021 г. по адм. д. № 12174/2021 г., ІІ отд. на ВАС; О № 531 от 21.01.2022 г. по адм. д. № 11803/2021 г., ІІ отд. на ВАС и др.). В случая съдът е отчел доказателствата за собственост и тези за наследствено правоприемство, но е изтълкувал закона неправилно, поради което е постановил прекратяване спрямо частните жалбоподатели, което следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и спрямо тях, което обаче следва да бъде извършено от друг състав предвид по – горе установеното. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,