Определение № 5654 от 04.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2403/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на В. Н. за допълване на определението по делото в частта за разноските. Молителят желае да му бъдат присъдени разходите за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Д. С. Н. застъпва становището, че разноски не се дължат, тъй като производството е образувано по тълкуване на вече влязъл в сила съдебен акт на въззивната инстанция и цели да стабилизира изявената воля на съда, затова не се касае за същинско обжалване. Евентуално повдига възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение, поради което моли да бъде намалено. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна. Д. С. К. е подала касационна жалба против решение №169 от 19.02.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №254 по описа за 2025 г. на Пловдивския окръжен съд, X състав, с което е отменено определение от 2.12.2024 г. по гр. д. №13275 по описа за 2021 г. на Пловдивския районен съд за тълкуване на решение № 665 от 16.02.2023 г. по гр. д. №13275 по описа за 2021 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено решение, с което е оставено без уважение искането и за тълкуване на решението по делото по въпроса как се прилага режимът на лични отношения на бащата В. Н. с двете негови деца Р. и О. относно тридесетте дни през лятото с преспиване на децата в дома на бащата, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. В. Н. е подал отговор на касационната жалба, в който е поискал присъждане на сторените от него разноски. Към отговора е представил договор за правна защита и съдействие, според който е заплатил на адвокат П. 500 лв. възнаграждение. Касационното производство е приключило с определение № 4716 от 21.10.2025 г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение №169 от 19.02.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №254 по описа за 2025 г. на Пловдивския окръжен съд, X състав. От изложеното дотук е видно, че се касае за определяне на разноски за касационно обжалване в производство по спорна съдебна администрация, уредено в Семейния кодекс. Съгласно ТР №3 от 27.06.2024 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2023 г. за това производство разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че когато касационното обжалване не бъде допуснато, касаторът следва да заплати направените от ответника по жалбата разноски, какъвто е и настоящият случай. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 500 лв. обаче е основателно. Касае се за адвокатска защита по спор за тълкуване на определения режим на лични отношения на бащата с малолетните деца, при това само в една негова част. Този спор не е от фактическа и правна сложност, поради което на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в по–нисък от заплатения размер-вместо 500 лв. - 100 лв. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение