Определение № 10776 от 03.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9130/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Н. С. К., против Определение № 730/22.07.2025 г., постановено от Административен съд - Монтана, по адм. д. № 221/2025 г. Твърди се, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Жалбоподателката не оспорвала само мълчалив отказ, а и отказа, обективиран в отговор на ответника от 24.04.2025 г. Съдът следвало да провери служебно законосъобразността на административния акт, както и да даде указания относно просрочване на молба, искове по чл. 109 от ЗС и други обстоятелства. Жалбата била подадена в срок. Жалбоподателката търсила лично и чрез друго лице информация за предприетите от кмета на общината действия. Отговора от 24.06.2025 г. бил във връзка с молбата от 18.06.2025 г., което имало характера на ново заявление. Изложени са доводи относно неприложимост на чл. 34 от ЗОСИ. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответната по частната жалба страна не взема становище за неоснователност на същата. С оспореното определение съдът е приел, че жалбата е недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване, т.е. че е налице хипотезата на чл.159, т.1 от АПК. За да достигне до този извод съдът е приел, че производството е образувано по жалба на Н. С. К., против община Берковица, представлявана от кмета на общината, срещу отказ за издаване на разрешение за премахване на дървесна растителност, обективиран в писмо № ГЗО9400/917/4 от 24.06.2025 г. на кмета на община Берковица. След разпореждане на съда, жалбоподателката е посочила, че оспорва /мълчаливия/ отказ на община Берковица да ѝ разреши да отсече дърво черница и да извади корените ѝ. Заявлението било подадено по емайл с ел.подпис на 05.11.2024 г. В отговора от 24.06.2025 г., било посочено, че кметът взел становище по “сигнал“, но не решил по заявлението. Уведомил оспорващата, че е дал предписание на съсед по чл.52 от ЗС, да окастри само клоните, преминаващи през имота на ищцата. При така установеното от фактическа страна, съдът е преценил, че жалбата срещу отказ по заявление от 14.08.2024 г., подадено на електронен адрес на 05.11.2024 г. е просрочена. Прието е, че липсва произнасяне на искането на К. за издаване на разрешение за отрязване и изкореняване на дърво /черница/, израснало в имотите на [улица] [номер]. При съобразяване с предвидения в чл. 57, ал. 5 от АПК удължен срок, административния акт следвало да се издаде до 06.12.2024 г., като от тази дата е налице формиран мълчалив отказ на кмета на община Берковица, чийто срок за оспорване изтекъл на 07.01.2025 г. Частната жалба е подадена от участник в производството, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Настоящият съдебен състав споделя извода, че депозираната пред Административен съд – Монтана жалба срещу мълчалив отказ на кмета на Община Берковица за издаване на разрешение за премахване на дърво или на части от същото е просрочена, т.е. че са налице основания по смисъла на чл. чл.159, т.5 от АПК за оставянето ѝ без разглеждане. Не се оспорва от частният жалбоподател, че искане за издаване на разрешение за премахване на дървото е подадено на 05.11.2024г. Съдът е преценил спазването на сроковете за произнасяне на административния орган при прилагане на най-изгодния за оспорващата срок – този по чл.57, ал.5 от АПК, т.е. един месец от депозиране на искането. При тези данни обосновано е прието, че този срок е изтекъл на 06.12.2024 г. (като е зачел един ден в повече в полза на жалбоподателката, тъй като според чл. 60 ал.3 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК месечния срок изтича на съответното число, а не на следващия ден), и от тази дата е налице формиран мълчалив отказ на кмета на Община Берковица. Според чл.149, ал.2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Този срок е изтекъл на 06.01.2025г. (първия работен ден при изтичане на срока в неделя на 05.01.2025г.). Жалбата на Н. К. е подадената на 04.07.2025г., т.е. шест месеца след разписания в чл.149, ал.2 от АПК срок, което я прави процесуално недопустима. Депозираното от Н. К. до Община Берковица писмо с дата 18.06.2025г. и вх.№ ГЗОС 9400-917/2 от 19.06.2025 г., няма характер на ново искане за предприемане на действия по отстраняване на процесното дърво, тъй като в него се изразява единствено несъгласие с действията на административния орган по сезирането му с молбата от 05.11.2024 г. и липсва включено ново конкретно искане. Писмото от 24.06.2025г. на кмета на общината не може да се приеме за изричен отказ по смисъла на АПК за даване на търсеното разрешение, тъй като не съдържа белезите на административен акт, а има единствено информационен характер относно предприетите до момента действия по отношение на собственика на съседния имот. Изложените от частната жалбоподателка твърдения и доводи в постъпилите след подаване на жалбата две становища не следва да се обсъждат, тъй като са извън предмета на воденото пред настоящия съд производство и нямат отношение към преценка относно допустимостта на обжалване на формирания мълчалив отказ. С оглед на гореописаното, настоящият съдебен състав намира, че административният съд правилно е определил жалбата като просрочена. Налице са били условията по чл.159, т.5 от АПК, поради което обжалваното определение е правилно на това основание и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение