Определение № 1236 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1109/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от А. И. В., от гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адвокат Н. Ценкова, срещу определение № 11624/22.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2215/2025 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 28-ми състав, с което е оставена без разглеждане жалбата му, против твърдян мълчалив отказ на кмета на район "Централен" при Община Пловдив да се произнесе по заявление вх.№ 94-012-2599/29.07.2025 г. /допълнено със заявление вх.№ 94-012-2599-12/10.09.2025 г./ по регистъра на района, и образуваното по нея съдебно производство е прекратено. Релевирани са подробни доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, по които се претендира отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът - кмет на район "Централен" при Община Пловдив, не изразява становище по подадената частна жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение административният съд оставя без разглеждане жалбата на А. И. В., срещу мълчалив отказ на кмета на район "Централен" при Община Пловдив да се произнесе по горепосоченото заявление /и това за допълването му/, и прекратява образуваното по нея производство по делото. За да постанови този правен резултат, въз основа съвкупната преценка на данните от представената по делото административна преписка, по жалба вх.№ 16426/08.10.2025 г. по регистъра на АС-Пловдив, съдът на първо място приема, че в случая не е налице формиран мълчалив отказ, а оттам - че на основание чл. 159, т. 1 АПК, депозираната срещу несъществуващ мълчалив отказ жалба е недопустима за разглеждане по същество, поради което образуваното производство следва да бъде прекратено. Според мотивите на първата инстанция, с процесните заявления са формулирани няколко различни искания, по-конкретно - за възстановяване на правото на ползване на лицето върху незастроената част от имот /двор на жилищна сграда/, за който има съставен акт за общинска собственост /частна/ и по отношение на който В. твърди, че има учредено право на строеж, заедно със съпругата и доведената си дъщеря, както и за премахването на осъществено в имота от други собственици на апартаменти в жилищната сграда в имота, незаконно строителство, както и на засадени в двора дървета и храсти. При тези данни правилно е констатирано, че исканията на лицето не съставляват такива за издаването на административен акт или предоставяне на административна услуга, основаващи се на конкретно приложима правна норма, и в една част имат характера на сигнал, поради което твърдяния от физическото лице мълчалив отказ на кмета на район "Централен" при Община Пловдив, не е формиран по заявленията с № 94-012-2599-12. Наред с горното са изложени съображения за липсата на правен интерес от оспорването и наличието на "влязъл в сила мълчалив отказ" по подадени от оспорващия в производството пред административния съд, предходни заявления в аналогичен на смисъл. За прецизност следва да се отбележи, че една част от направените в тази връзка изводи от административния съд, настоящият състав приема за неотносими, а други /предвид невъзможността за формиране на "влязъл в сила мълчалив отказ" по заявление/ - за неправилни. Но доколкото, по изложените в определението на административният съд, пространни мотиви е постановен атакувания пред касационната инстанция съдебен акт, който е валиден, допустим и правилен по своя краен резултат, ВАС намира, че и само по себе си основанието по чл. 159, т. 1 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима и за прекратяване на образуваното по нея производство, е достатъчно за да обоснове извод за правилността на атакувания акт и неоснователността на подадената частна жалба. В настоящото определение не следва да бъдат преповтаряни мотивите на атакувания акт, които се споделят от настоящата инстанция, с оглед възможността за това, предвидена в разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Предвид това и релевираните в частната жалба оплаквания, следва да се отбележи, че не намират правно основание твърденията на А. В., за наличието на формиран по заявлението му мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК, на кмета на район "Централен" при Община Пловдив, предпоставящ разглеждане на жалбата му по същество. В тази връзка още веднъж следва да се подчертае, че не всяка липса на произнасяне на административен орган по подадено заявление може да се счита за мълчалив отказ, а само такова, по искане, кореспондиращо с конкретна правна норма, задължаваща сезирания с него, при настъпили определени обстоятелства да се произнесе с нарочен административен акт. В случая такова искане не е налице, а по отношение на формулирания с подадените заявления, сигнал за неправомерно поведение на трети лица, следва да се има предвид, че и при постановяване на нарочен акт по него, последният не подлежи на обжалване пред съд от подателя на сигнала, съгласно изричното правило на чл. 124, ал. 2 АПК. По изложените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, атакуваното определение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци, следва да бъде оставено в сила. Наличието на предпоставката по чл. 159, т. 1 АПК се установява от данните по делото, а тя е достатъчно основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,