Определение № 4621 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3731/2026 г.

Производството е по реда на чл. 228 и сл. във вр. с чл.130,ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс.

С определение № 3610 от 28.01.2026 г., постановено по адм. д. № 2043/2025 г. Административен съд – София град, първо отделение, 11-ти състав, е отменил по жалба на „Доверие 2000“ЕООД Решение № РД-15-32/16.10.2025г. на Министъра на иновациите и растежа, с което е оставена без разглеждане жалба на дружеството срещу АУПДВ №РД-02-16-690/23.04.2025г., издаден от Главен Директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 и на основание чл.88, ал.2 от АПК е изпратена преписката на АССГ и е върнал преписката на Министъра на иновациите и растежа за произнасяне с решение по същество.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от министъра на иновациите и растежа, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. Хубчев. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд – София град е неправилно като постановено в противоречие със закона. В жалбата се излагат конкретни оплаквания. Моли Върховния административен съд да отмени оспореното определение.

Ответното по частната жалба дружество „Доверие 2000“ЕООД, ЕИК 121545581, със седалище и адрес на управление гр.София, [адрес], представлявано от управителя С. Г. Л., не е взело становище.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадени в срока по чл. 230 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна.

С оспореното определение Административен съд – София град отменил по жалба на „Доверие 2000“ЕООД Решение № РД-15-32/16.10.2025г. на Министъра на иновациите и растежа, с което е оставена без разглеждане жалба на дружеството срещу АУПДВ №РД-02-16-690/23.04.2025г., издаден от Главен Директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 и на основание чл.88, ал.2 от АПК е изпратена преписката на АССГ и е върнал преписката на Министъра на иновациите и растежа за произнасяне с решение по същество. За да постанови този резултат, съдът е приел следното: Описал е подробно установената фактическа обстановка във връзка с подадената жалба от дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане № РД – 02 – 16 – 690/23.04.2025г., издаден от главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкуретнспособност 2014 – 2020“, в това число: че с определение №19132/04.06.2025г. на Административен съд – София град по дело 5712/25г. по жалба от 09.05.25г. срещу същия административен акт, съдът, 21 състав, вече се е произнесъл, като е оставил без разглеждане жалбата, като недопустима и е прекратил производството по дело № 5712/2025 година, изпратил е жалбата по компетентност на Министъра на иновациите и растежа, който да се произнесе по нея, като това определение не е обжалвано и е влязло в сила; че с Решение № РД-15-32/16.10.2025г. Министърът на иновациите и растежа е оставил без разглеждане същата жалба и на основание чл.88, ал.2 от АПК е изпратил преписката до компетентния съд, който според него е административния съд. Отбелязано е още, че с молба от 20.01.2026г. е представен документ за платена държавна такса и се прави уточнение, че се оспорва първоначално издадения АУПДВ, като също се иска по чл. 161, ал. 1 АПК възстановяване на срока за оспорване на акта по съдебен ред, тъй като поради неизпълнение на Определение №19132/04.06.2025г. на АССГ по дело 5712/25г. на АССГ 21 състав за произнасяне по същество по жалбата, „Доверие 2000“ ЕООД е пропуснало срока за обжалване по съдебен ред, като жалбоподателят счита, че Решение № РД – 15-32/16.10.2025г. не подлежи на обжалване пред АССГ, тъй като не е сред актовете по чл.145, ал.2 от АПК. На отделен ред са изложени мотиви защо съдът приема, че АУПДВ може да бъде оспорен по съдебен ред, без да е изчерпана възможността по оспорването по административен такъв. Първоинстанционният съд е отбелязал, че с уточняващата молба се иска възстановяване на срока за оспорване на АУПДВ. Въз основа на така описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил следните изводи:

1. С оглед правото на защита на жалбоподателя, който все пак е подал надлежно и в срок жалбата си срещу АУПДВ още на 09.05.25г., но до момента тя не е разгледана по същество, съдът счита, че следва да разгледа искането за възстановяване на срока за обжалване по чл.161, ал.1 АПК като такова, подадено по отношение на Решение № РД-15-32/16.10.2025г., чиито срок за обжалване е бил действително просрочен. В самото решение е посочен срок за обжалване от 14 дни, в рамките на който е подадена жалбата от 03.11.2025г., поради което съдът приема, че това указание на администрацията е въвело жалбоподателя в заблуждение. По тези съображения жалбата срещу Решение № РД-15-32/16.10.2025г следва да се разгледа по реда на чл.88, ал.3 от АПК от настоящия състав, тъй като актът не попада в хипотезата на чл.132, ал.2, т.2 от АПК, за да се разглежда от състав на ВАС.

2. Решение № РД-15-32/16.10.2025г., което е постановено без да са съобразени указанията на съда, дадени с влязлото в сила Определение №19132/04.06.2025г. на АССГ по дело 5712/25г. е незаконосъобразно по изложените по-горе съображения и следва да се отмени, като преписката се върне на органа за произнасяне с решение по същество, с което уважава или отхвърля със съответните мотиви жалбата на „Доверие 2000“ЕООД ЕИК 121545581, със седалище и адрес гр. София, представлявано от С. Г. Л. срещу АУПДВ №РД-02-16-690/23.04.2025г.

Определението на Административен съд – София град е неправилно като постановено в противоречие със закона.

В частната жалба на министъра на иновациите и растежа се правят оплаквания за неправилност на определението на административния съд в следните насоки:

Макар в определението да е посочено, че то не подлежи на обжалване, същото е обжалваемо тъй като прегражда неговото развитие;

Административният съд се е произнесъл по въпрос извън своята компетентност;

Не е спазена процедурата по чл.130 – 135 АПК;

Неправомерно е отнета възможността спорът да се реши от Върховния административен съд;

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

С оглед на данните по делото е твърде спорно обстоятелството дали жалбоподателят има право на жалба, ако се приеме, че определението на първоинстанционния съд е постановено при условията на чл. 88,ал.3 АПК. От друга страна оспореното определение има и белези на акт постановен при условията на чл. 130,ал.4 АПК, в която хипотеза определението може да бъде оспорено от органа, на който делото е изпратено. Предвид на обстоятелството, че жалбата на дружеството против оспорения АУПДВ остава неразгледана за немалък период от време, настоящата съдебна инстанция приема, че оспореното определение има белезите на акт по чл.130,ал.4 АПК, поради което за частния жалбоподател съществува правен интерес от неговото обжалване.

Оспореното определение е неправилно.

На първо място, административно дело № 12043/2025г. е образувано по жалба на „Доверие 2000“ЕООД, ЕИК 121545581, против АУПДВ №РД-02-16-690/23.04.2025г., издаден от Главен Директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. В самата жалба, както и в уточняващата молба от 20.01.2026г., дружеството е посочило изрично, че обжалва пред съда издадения акт за установяване на публично държавно вземане, като са изложени аргументи защо подобно оспорване е допустимо, без да е необходимо провеждане на административно такова. Впрочем мотиви за допустимостта на такова оспорване са изложени и от самия първоинстанционен съд в определението. Настоящата съдебна инстанция също приема, че оспорването по съдебен ред на оспорения АУПДВ е допустимо, без да е необходимо задължително административно оспорване. В този смисъл от практиката на ВАС/ на настоящия състав/ е определение № 5796 от 03.06.2025г. по адм.д. № 5623/2025г.

На второ място, съдът не е сезиран с искане за отмяна на Решение № РД-15-32/16.10.2025г. на министъра на иновациите и растежа. Точно обратно, жалбоподателят „Доверие 2000“ЕООД в уточняващата си молба е изложил аргументи защо въпросното решение не подлежи на обжалване. При това положение следва да се приеме, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искане, с каквото не е бил сезиран.

По изложените съображения постановеното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата на „Доверие 2000“ЕООД, ЕИК 121545581, против АУПДВ №РД-02-16-690/23.04.2025г., издаден от Главен Директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020.

Водим от горното и на основание чл.222,ал.2,т.1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,