Определение № 10514 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10286/2026 г.

Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Кмета на Община Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Радуилова, срещу определение № 11609 от 10.09.2026г., постановено по адм. дело № 1924/2026г. по описа на Административен съд – гр. Варна, в частта, с която община Варна е осъдена да заплати разноските по делото. В частната жалба се твърди неправилност на определението в частта, с която община Варна е осъдена да заплати разноски в размер на 2050 евро. Навежда съображения, че такива не е следвало да бъдат уважени, тъй като е отпаднала необходимостта от явяване по делото. Посочва и че се касае за две еднотипни жалби, като е определено едно общо възнаграждение без да е уточнено в какво се е изразило процесуалното представителство. Прави и възражение, че договореното адвокатско възнаграждение е прекомерно и не е съобразено с действащото законодателство и наредбата за адвокатските възнаграждения, тъй като не е проведено нито едно заседание, липсва ангажирана защита и поради прекратяване на делото необходимостта от такава е отпаднала. Иска оспореното определение в частта на присъдените разноски да бъде отменено. Ответникът „Бригантина - Н“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Ковачева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Настоящия тричленен състав на ВАС, намира, че не е компетентен да се произнесе по жалбата по следните съображения: Производството е образувано по частна жалба, с която се оспорва определение на АС – гр. Варна само в частта на присъдените разноски. Предвид това настоящата частна жалба има характер на молба по чл. 176а, ал. 1, предл. второ АПК, а именно за изменение на определението на първоинстанционния съд в частта за разноските. Съгласно посочената разпоредба, искането за допълване или за изменение на съдебния акт относно присъдените разноски е от компетентността на съда, който се е произнесъл по тях, а определението по чл. 176а, ал. 3 вр. ал. 1 АПК, с което първоинстанционния се произнася по искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, съгласно изричната разпоредба на чл. 176а, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 176а, ал. 4 АПК защото липсва подадена частна жалба срещу определението на АС – гр. Варна в неговата цялост. В този смисъл е формираната съдебна практика - Определение № 9558 от 6.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8467/2026 г., V о.; Определение № 9062 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8406/2026 г., V о.; Определение № 7349 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1222/2026 г., III о. и др. По изложените съображения производството пред Върховния административен съд следва да се прекрати, а частната жалба на кмета на община Варна против определение № 11609 от 10.09.2026г. по адм. д. № 1924/2026г. по описа на АС – гр. Варна в частта за разноските следва да се изпрати на АССГ – гр. Варна за разглеждането й по реда на чл. 176а, ал. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение,