Решение № 2563 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7021/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. З. А. от гр. Монтана, подадена чрез упълномощен представител адв. Б. Петров от АК - Враца, срещу Решение № 817 от 08.05.2025г., постановено по адм. дело № 9/ 2025г. по описа на Административен съд– Враца (АС Враца). В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението, поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Счита, че са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за вреди. Моли да се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение и да се осъди Областна дирекция на вътрешните работи – Враца (ОД на МВР) да заплати сумите по предявените искове. Касационният жалбоподател в представената писмена защита излага аргументи в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното съдебно решение и осъждане на ответника да заплати претендираните два вида обезщетения, ведно с лихвите върху тях. Моли да се присъдят направените по делото разноски като представя договор за правна помощ и списък. Ответникът– Областна дирекция на вътрешните работи– Враца не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно и като такова иска да бъде отменено. Алтернативно предлага да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания по прилагане на закона. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административен съд- Враца е сезиран с искова молба на А. З. А., предявена срещу Областна дирекция на вътрешните работи – Враца с посочено правно основание чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер от 6000 лева, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3900 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2023 г., т.е. от предявяване на иска до погасяване на задължението. С обжалвания съдебен акт на АС Враца са отхвърлени изцяло исковете на А. З. А.. За да достигне до този резултат адм. съд е посочил, че на 26.06.2023 г. около 09.55 ч., в Община Враца, на път II-15 в района Враца- Оряхово, на км. 2+930, с посока на движение гр. Враца, срещу разклона за ученическия комплекс, настъпило ПТП между два товарни автомобила, като водач на единия бил ищецът, за когото от данните по делото се установява, че нямал вина за инцидента. Пристигналите на мястото служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Враца, извършили проверка на двамата водачи за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug Test 5000 с фабр. № ARMC 0094, като пробата на ищеца А. показала положителен резултат за опиати и му бил издаден талон за медицинско изследване. След като бил съставен АУАН е издадена ЗППАМ № 23-0967-000301/ 26.06.2023 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, временно му е отнето СУМПС до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца. По делото била представена съдебна химико-токсикологична експертиза, в заключението на която е отбелязано, че най-вероятният произход на веществото кодеин, принадлежащо към групата на опиатите, се дължи на комбинирани лекарствени препарати – парацетамол и кофеин, приети от изследваното лице в период 12-24 часа преди медицинското изследване, респ. приемането на биологичните проби. С Постановление на РП– Враца от 29.01.2024 г. е прекратено ДП № 698/ 2023 г. по описа на РУ– Враца, пр. пр. № 4388/2023 г. по описа на РП – Враца, образувано за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради несъставомерност – липса както на обективна, така и субективна страна на престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. Административният съд събрал гласни доказателства по случая, като допуснал до разпит свидетели, взел предвид дадените показания и ги оценил с оглед на всички останали събрани доказателства в хода на съдебното производство. Решаващият съд приел, че от събраните по делото доказателства не се установявало наличие на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсвала първата от задължителните в условията на кумулативност предпоставки, а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред. Непълнотата на сложния фактически състав поражда невъзможност да се ангажира отговорността на ответника по предвидения специален ред. Съдът посочил, че липсват каквито и да било доказателства, дори твърдения, ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, от която се твърдят имуществени и неимуществени вреди, да е обжалвана и отменена като незаконосъобразна от правораздавателна юрисдикция. За неоснователни са приети изложените в исковата молба аргументи, че действието на ПАМ е прекратено с постановлението на РП– Враца за отказ за образуване на досъдебно производство срещу ищеца и че незаконосъобразните актове – АУАН и ПАП са отменени със същото прокурорско постановление. Посочил, че не се установява и незаконосъобразно действие или бездействие от служители на ответника. Според решаващият съд не са доказани и претендираните неимуществени вреди, като твърденията за влошено здравословно състояние и психоемоционален срив са неподкрепени с доказателства. Поради липсата на всички елементи от правопораждащия фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДО адм. съд преценил, че не следва да се ангажира отговорността на ответника– както за имуществени, така и за неимуществени вреди, поради което исковете се явяват недоказани и били отхвърлени като неоснователни. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- А. З. А. за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. ПК. Мотивите в съдебния акт са формирани на база възприетите факти и дават пълни и ясни отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 236, ал. 2 от ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- А. З. А. за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковите претенции на А. З. А. против ОД МВР Вреди за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства следва да установи по несъмнен и категоричен начин както настъпването на вредите, така и пряката им и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред. Правилно административният съд е приел, че няма данни, от която се твърдят настъпилите вреди да е оспорена и отменена от съда като незаконосъобразна- чл.203, във вр. с чл.204, ал.1 АПК. Няма и искане на ищеца спрямо визираната заповед, поради това тя е породила действие и е влязъл в сила адм. акт. Правилно административният съд е приел, че не се установява и незаконосъобразно действие или бездействие от служители на ответника. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. Бездействието е незаконосъобразно, когато е извършено в противоречие с предписан от нормативен акт волеви акт, т.е. когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемо от норма активно такова. Бездействието е основание за отговорност, когато се изразява в неизпълнение на задължение, произтичащо от закона, подзаконовите нормативни актове, правилата и характера на дейността. Предприетите адм. мерки предвид установената фактическа обстановка- ПТП и положителна проба за опиати са законосъобразни- чл.171, т.1, б.“б“ ЗДВП, във вр. с чл. 22 ЗАНН. Правилно административният съд е приел за неоснователен и иска за неимуществени вреди. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото. В случая съдът правилно е установил, че твърденията за влошеното здравословно състояние, негативните чувства и психоемоционален срив на ищеца са неподкрепени с доказателства – не е представена медицинска и всякаква друга документация. В тази връзка недостатъчни са свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите сочат за липса на обективност и непредубеденост. Вредите в производството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване- чл.153, чл.154, ал.1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразни актове, действия или бездействия. Постановеното от административния съд съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото, поради липсата на претенции от ответната страна разноски не следва да бъдат присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение