Определение № 571 от 16.12.2024 г. на ВКС по н. д. № 1081/2024 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Образувано е по повод разпореждане № 8012/06.12.2024 г. на съдията-докладчик по НЧХД № 4776/2024 г по описа на Районен съд-Варна, с което съдебното производство по делото е прекратено, повдигнат е спор за подсъдност между Районен съд-Варна и Софийски районен съд и делото е изпратено на ВКС по компетентност за решаване на спора за подсъдност на делото между двете районни съдилища. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на съдилищата и приложените по делото материали, намери следното: По тъжба на Н. М. П. срещу П. Т. О. за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК пред Софийски районен съд е било образувано НЧХД № 15939/2024 г. по описа на съда. С разпореждане № 14118 от 18.11.2024 г. основавайки се на съдържащите се в тъжбата данни за местоживеенето на частния тъжител и на лицето, срещу което е подадена тъжбата, както и на данните, че режимът на личните контакти на детето с баща му Н. П. е определен с решение на РС-Варна, с цел извършването на преценка за местната подсъдност на делото, съдията-докладчик е оставил без движение производството по делото и е указал на частния тъжител да представи копие на въпросното съдебно решение. В предоставения му от съда срок частният тъжителят е изпълнил така даденото му указание и е представил копие от изисканото съдебно решение на РС-Варна, постановено по гр.д. № 3108/2020 г. С последващо разпореждане № 14719 от 02.12.2024 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по НЧХД № 15939/2024 г. и е постановил изпращане на делото по подсъдност на Районен съд-гр. Варна, аргументирайки се с доводи, че детето е трябвало да бъде предавано от майката на бащата в дома на последния в [населено място] при спазване на определения график; че с оглед на това в случая се твърди майката да не е изпълнила задължението си да предаде детето в дома на бащата в [населено място] за осъществяване на личен контакт и че в тази връзка свързаните с неизпълнението на съдебното решение деяния се явяват извършени в [населено място], поради което компетентен да разгледа делото е Районен съд-гр.Варна. При постъпване на делото в Районен съд - гр. Варна, същото е било образувано като НЧХД № 4776/2024 г. по описа на този съд. С разпореждане № 8012 от 06.12.2024 г. съдията-докладчик е прекратил производство по делото и е повдигнал спор за подсъдност между Районен съд-Варна и Софийски районен съд, като се е обосновал с изводимите от обстоятелствената част на обвинението данни, сочещи, че от 09.09.2024 г. подсъдимата се е установила да живее заедно с детето в [населено място]; че тъжителят е бил информиран за това; че майката (подсъдимата) не му е дала детето в [населено място] въпреки напътствията на ОЗД Л. и въпреки указанията на ДСИ при СРС, както и с искането на тъжителя за осъждане на подсъдимата, че именно в [населено място] не е изпълнила режима на лични контакти на малолетното дете с баща му, определени с решение по гр.д. № 3108/2020 г. на РС-Варна, за датите 11.10.2024 г., 25.10.2024 г. и 08.11.2024 г., т.е. след преместването на майката и детето в [населено място]. Съобразявайки така съдържащата се в тъжбата информация, която дефинира фактическото обвинение, и позовавайки се на принципната разпоредба на чл. 36, ал. 1 от НПК съдията-докладчик от РС-Варна е приел, че компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд. Настоящият касационен състав намира този извод на съдията-докладчик от Районен съд - [населено място] за правилен. Съгласно чл. 42, ал. 1 от НПК въпросът относно подсъдността се решава като се изхожда от обстоятелствената част на обвинението. Т.е., преценката дали делото му е подсъдно съдът може и трябва да направи единствено и само при съобразяване с обстоятелствената част на обвинението, но не и с оглед информацията, установена от други източници. В случая в тъжбата ясно и недвусмислено е посочено, че считано от 09.09.2024 г. майката (подсъдимата) се е установила да живее заедно с детето в [населено място], за което обстоятелство тъжителят е бил информиран, както и че на инкриминираните дати 11.10.2024 г., 25.10.2024 г. и 08.11.20204 г. именно в [населено място] тя е продължила да не му дава детето независимо от напътствията от ОЗД Л. и въпреки даваните й указания от ДСИ от [населено място]. Това именно е информацията, която е от значение за определяне на мястото на извършване на твърдяното престъпление по чл. 182 ал.2 НК. Преценката на съдията-докладчик от СРС, че в случая деянията, свързани с неизпълнението на съдебното решение относно режима на личните отношения между детето и баща му, се явяват извършени в [населено място], се основава на грешна (невярна) интерпретация на изложените в тъжбата факти и на данните по делото относно съдържанието на самото решение. Съдията от СРС е мотивирал това свое разбиране с доводи, че детето е трябвало да бъде предавано от майката на бащата в дома на последния в [населено място] при спазване на определения график, както и че с оглед на това ставало ясно, че се твърди майката да не е изпълнила задължението си да предаде детето в дома на бащата в [населено място] за осъществяване на определения личен контакт. Тези аргументи обаче са напълно несъстоятелни, защото, първо, в тъжбата изобщо липсват твърдения на инкриминираните дати майката да не е изпълнила задължението си да предаде детето в дома на бащата в [населено място], и второ, в самото съдебно решение не е определено мястото, на което детето да бъде предавано от майката на бащата, и още повече това място да е домът на бащата в [населено място], като същевременно и в самата тъжба липсват твърдения в такъв смисъл. В тази връзка следва само да бъде добавено, че съгласно чл. 59, ал. 3 от Семейния кодекс определянето на режима на личните отношения между родителите и ненавършилите пълнолетие техни деца „включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата …“, но не и определяне на населеното място в страната и адреса на местоживеене, където да се осъществяват личните отношения и където детето да бъде предавано от единия родител на другия. Родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, не е ограничен от закона да променя местоживеенето си на територията на страната, съответно и това на живеещото с него ненавършило пълнолетие дете (доколкото по правило родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно), като задължението му при такава промяна е единствено своевременно да информира другия родител за новото местоживеене на детето, за да не се затруднява и нарушава режима на личните отношения, определен от съда. В случая от съдържанието на тъжбата е видно, че тъжителят е имал конкретна информация за промяната на местоживеенето на майката и на детето от [населено място] в [населено място], както и за датата, на която това се е случило. Предвид така изложеното и след като описаните в тъжбата факти сочат инкриминираното поведение на подсъдимата да е осъществено на територията на [населено място], то съобразно въведения с чл. 36, ал. 1 от НПК критерий за определяне на местната подсъдност компетентен да разгледа и да реши делото се явява Софийски районен съд. По тези съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение