Решение № 4119 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11097/2020 г.

Решение № 4119 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11097/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Общински съвет Стара Загора, чрез юрк. В., против решение № 290 от 23.07.2020 г. по адм. дело № 650/2019 г. на Административен съд – Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за материална незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна със законните последици. Ответникът В. П., чрез адв. Т., в писмено възражение по касационната жалба, оспорва нейната основателност и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и предлага са се потвърди изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, намира, че е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено решение № 2349 от 27.06.2019 г. на Общински съвет Стара Загора, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, чл. 129, ал. 1 ЗУТ и чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация /ПР/ и план за застрояване/П3 за новообразуваните имоти на територията на парк/квартал "Бедечка" по плана на гр. Стара Загора, за квартали от 801 до 831 относно УПИ I, с отреждане "за парк и открити спортни обекти" в кв. 810, в частта досежно собствения за оспорващия В. П. имот с идентификатор 68850.513.6839 по КК на гр. Стара Загора, представляващ УПИ II-6196 в кв. 810 по действащия ПУП. Решението е мотивирано с допуснато съществено нарушение на материалния закон - чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, тъй като се променят до степен на заличаване границите на УПИ II-6196 в кв. 810 по действащия ПУП, който попада в общ УПИ I, с отреждане "за парк и открити спортни обекти" в кв. 810, без да е изпълнено изискването за предварително и то формално дадено съгласие от собственика. Решението е валидно, обосновано и правилно. Безспорно е по делото, че оспореното решение на Общински съвет Стара Загора е прието от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Визираното обаче в решението правно основание за изменението на процесния ПУП-ПР по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ не е съответно и не може да обоснове законосъобразността на изменението на плана, тъй като не са спазени императивните изисквания на чл. 15, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗУТ, приложими с оглед на това, че се касае за територия, предходно урегулирана по реда на чл. 16 ЗУТ. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, вкл. приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ е за територията на парк/квартал "Бедечка", като всички УПИ западно от р. Бедечка, вкл. УПИ II-6196 в кв. 810 по действащия ПУП / имот с идентификатор 68850.513.6839/, собственост на В. П., се обединяват в УПИ I - "за парк и открити спортни обекти" в кв. 810. Не се спори и по обстоятелството, че липсва предварително изразено съгласие в заявление от собственика на засегнатия имот и предварителен договор с нотариална заверка на подписите. Както правилно е приел административният съд, това съставлява съществено нарушение, водещо до материална незаконосъобразност на решението на Общински съвет Стара Загора, в процесната му част, тъй като собствения на оспорващия изменението УПИ II-6196 в кв. 810 по действащия ПУП се преотрежда "за парк и открити спортни обекти" в общ УПИ I, в границите на който попадат и имоти от съседни квартали. Предвид горното и тъй като не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от ответника, касаторът дължи реално направените в настоящето производство разноски в общ размер на 700 лв, съставляващи заплатено адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 11.09.2020 г. Възражението за прекомерност се явява неоснователно, тъй като адв. възнаграждение е под нормативно установения минимум по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,