Определение № 279 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 501/2023 г.

Постъпила е молба вх.№ 25070665 от 28.10.2022 г., подадена от В. С. В. и И. Р. В. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК на влязло в сила решение № 20061636 от 12.10.2022 г. по гр.д.№ 23085/2021 г. на Софийски РС, с което е постановено да се впише на основание чл. 51, ал.2 ЗН в книгата за приемане и отказ от наследство, че всеки от двамата молители губи правото да приеме наследството, оставено от Р. П. В., бивш жител на [населено място], починал на 28.11.2020 г. Молителите твърдят, че не е спазена процедурата по уведомяването им за постъпилото искане по чл. 51 ЗН от „Банка ДСК“ АД, поради което искат отмяна на решението на основание чл. 305, ал.1 т.5 ГПК. Ответникът по молбата „Банка ДСК“ АД счита молбата за допустима и моли да се уважи. Изрично заявява, че преди постановяване на решението, молителите са декларирали, че приемат наследството. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: Молбата е подадена в тримесечния срок, но е процесуално недопустима, защото с нея се иска отмяна на съдебен акт, по отношение на който е неприложимо производството по Глава 24 ГПК. Със съдебният акт, чиято отмяна се иска е уважена молба на кредитор на починалия наследодател в самостоятелно проведено по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗН. По своя характер, това производство е охранително - едностранно и безспорно е, не дава защита на накърнено гражданско право, а оказва съдебно съдействие на молителя при упражняване на такова право. Молител може да бъде всяко заинтересовано лице - наследник по закон или по завещание, кредитор на наследството, заветник Издадените в това производство актове не формират сила на пресъдено нещо, включително и по въпросите налице ли е право на наследяване и придобити ли са права и задължени на основание наследствено правоприемство. Нормата на чл. 540 ГПК изрично предвижда неприложимост на разпоредбите на чл. 303-309 ГПК за актове, издадени в охранителни производства. Задължителната и казуална съдебна практика - ППВС № 2/1977 г., т. 2 и с ТР № 731. 07. 2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, Определение № 50153 от 4.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3311/2022 г., II г. о., Определение № 60099 от 7.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2021 г., II г. о., също приема, че съдебният акт, постановен в охранително производство не подлежи на отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, тъй като с него съдът не разрешава материално правен спор и не се създава сила на пресъдено нещо по предмета на правен спор. Предмет на охранителното производство не са субективни права, а съдебно съдействие за упражняване на такива права. Според съдебната практика, на отмяна подлежат само съдени актове, с които се разрешава материално правен спор, по който се създава сила на пресъдено нещо, който спор не може да бъдат пререшавани и по отношение на който не е предвиден друг ред за защита. Целта на производството по отмяна е да се суспендира формираната сила на пресъдено нещо. Охранителният акт, с който съдът се произнася по молба на заинтересовано лице по чл.51, ал.1 ГПК няма тези характеристики, а правото на наследяване и придобитите права на основание наследяване от същия наследодател могат да бъдат защитавани в исково производство, в което да се преценява и спазване на процедурата по чл. 51 ЗН, и дали преди нея е имало приемане на наследството от тях. Предвид изложеното, молбата се явява недопустима и на основание чл. 307, ал.1 ГПК не се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.